
Събужда се на непознато място. Коя е тя всъщност? Изникват неясни фрагменти – момиченцето на снимката й напомня за някого. Навън всички я наблюдават, снимат я. Преследвачите идват. Бяга за живота си. Защо се случва всичко това, какво е направила? Те ще й припомнят. На следващия ден кошмарът ще започне отново. И така до безкрай... Добре дошли в света на сериала „Black Mirror”. Спасение няма да има за никого.
Чарли Брукър
В киното често се случва някои произведения да придобият огромна популярност, но колцина се сещат за имената на създателите им? Знаем за величието на филми като например „Изкуплението Шоушенк“ и сериали като „Breaking Bad“ (известен тук с нелепия превод „В обувките на сатаната“), но дали сме чували за Франк Дарабонт или пък Винс Гилиган? Същата вероятно ще е съдбата и на създателя на „Black Mirror", затова нека му отдадем заслуженото.

Чарли Брукър е роден в Рединг през 1971 г. и като дете е обсебен от вълната комедийни шоу програми, така популярни във Великобритания в края на 70-те и през 80-те години. Особено запален е по саркастичните предавания от типа на „Монти Пайтън“ и „Черното влечуго“, както и по аркадните игри, защото според него „те са като телевизия, чийто екран можеш да контролираш“.
Следва медийни науки в Университета в Уестминстър, Лондон. Отказва се да прави дисертация, защото тя е на тема видеоигри, което не е много подходящо за това учебно заведение. Започва да пише колонки в различни списания за компютърни игри, в една от които дори обижда читателите, които изпращат писма до редакцията. През 2000 г. стартира своя телевизионна рубрика с име „Екраните горят“ за „The Guardian“, с която дейност се занимава до 2010 г.
Постепенно Брукър придобива популярност и като телевизионен автор, най-вече чрез своите Wipe шоу програми, в които типично по английски иронизира новини и телевизионни програми. През 2008 г. той впечатлява и със сериала си за зомбита „Dead Set”, в който всички участващи в телевизионното шоу „Биг Брадър“ са затворени в къщата на Големия брат, докато неживите навън завладяват света.
Чарли Брукър описва себе си като параноик и хипохондрик: „Когато имаше епидемия от свински грип, обикалях с гел и месеци не докосвах дръжки на врати. Винаги съм си падал малко хипохондрик“. Все пак мрачната му нагласа за бъдещето, което е видно и в сериала „Black Mirror”, до някаква степен му помага по-лесно да преодолява трудностите в тази обстановка. „Не преминавам през гигантски психологически шок и донякъде съм предполагал, че може да се случи нещо такова. Представял съм си как ще се спъвам в плъхове, които ядат развалини, така че това, което става сега, потвърждава моите очаквания по много начини.“
Черният екран
„Защо избрах това име? Ако технологията е дрога, а тя се усеща като дрога, кои тогава са нейните странични ефекти? „Черното огледало“ е това, което ще намерите на всяка стена, на всяко бюро, в дланта на всяка ръка. Това е студеният екран на телевизора, монитора, смартфона“, разяснява избора на това толкова ефектно заглавие Чарли Брукър.Именно на тази едновременно привличаща и плашеща плоскост – между удоволствие и дискомфорт – е базиран „Black Mirror”. Сериалът бързо се превръща в най-точното нарицателно за студената технологична реалност, която телата ни обитават, но не и душите ни. Мнозина определят сериала като хибрид между „Зоната на здрача“ и „Разкази с неочакван край“. Основната свързваща нишка между отделните епизоди са нашите явни страхове (и често неосъзнато безпокойство) относно модерните технологии. И естествено, надали има някой, който да се съмнява, че един английски сериал няма да бъде саркастичен, тъмен и да създава усещане за обреченост. И най-притеснително при такъв тип произведения е, че разкриват свят, който познаваме, но едновременно с това такъв, от който наистина се плашим.
„Е, да – съгласен е Чарли Брукър. – Сериалът комбинира сатира, технологии, абсурди и щипка изненада, и всичко това се развива в свят, който почти, но само почти, разпознаваме.“Параноичен свят
Когато през 2008 г. му хрумва идеята, ситуацията е коренно различна. Тогава като че ли дискусиите относно използването на модерни технологии, социални мрежи, смартфони са по-скоро върху положителна плоскост. Те свързват с непознати или отдавна загубени приятели, могат да ни спасят от самотата, на която сме обречени по рождение. Уви, само десетина години по-късно виждаме, че смартфоните и социалните мрежи по-скоро ни разделят и ни потапят в черното огледало на самотата. „Стартирахме „Black Mirror” още във времето, когато хората смятаха, че Twitter представлява основно как Стивън Фрай (известен британски комик – бел. авт.) ни обяснява какво е ял за закуска – въздъхва Чарли Брукър и след кратка пауза продължава разпалено. – Сега това е кошмарен свят, пълен с пропагандни ботове. Хората сега са уплашени от същите неща, за които сериалът се притесняваше тогава.“

Времето е твоят враг
И като стана въпрос за времето, то е една от основните теми в сериала, освен технологичната. Тук и то е черно и да, безкрайно. То не лекува нищо, няма край и няма начало – в много от сериите героите са хванати в капана му. Вечно ще бъдат сами или пък ще преживяват едно и също наказание...
Имаме ли нужда от още от същото?
Не за пръв път създателят се опитва да избяга от творението си и не за последен път това ще е неуспешно. „Black Mirror” е всичко друго, но не и смешен. Не е и толкова страшен. Ако трябва да го определим само с една дума – то това би била „притеснителен“. Сериалът вече е заел своето място в съвременната попкултура и истината е, че ние повече нямаме нужда от него. Погледнахме в студеното черно огледало и то ни погълна...
ВЛИЯНИЕТО НА BLACK MIRROR

В епизода The Waldo Moment се появява карикатурата „Уолдо“ – мечка популист, която става успешен политик. „Когато писах историята, си представях Борис Джонсън. Той стана популярен, защото участваше в комедийни предавания. Хората се смееха на всичко, което прави, и не беше третиран като нормален политик, а винаги като някакъв „персонаж“. Това дълго време го правеше неуязвим. Днес хората по-скоро си мислят за Доналд Тръмп.”

През юни миналата година Boston Dynamics стартира продажбата на кучето робот Спот с цена 74,5 хиляди долара. Спот върви, качва се по стълби, може да прави лицеви опори, да записва видео и да прави оглед на местност. И да – идеята, а и външният вид на Спот са взети от Metalhead – робота убиец от едноименната серия. Остава ни да се надяваме, че в реалния свят Спот ще е просто кротък домашен помощник.

В началото на годината от Microsoft подадоха молба за патент, който ако бъде регистриран, скоро ще можем да виждаме, чуваме и разговаряме с отдавна починали роднини и приятели. Или по-точно с триизмерни изображения, които ще са досущ като любимите ни покойници – с реалистична реконструкция на гласа и личностни черти, извлечени от комуникациите на индивида в социалните мрежи. Накратко, чат бот. Звучи ви познато? Да, гледайте (отново) серията „Be Right Back“.

BLACK MIRROR: BANDERSNATCH (2018)

ТОП 10 НА СПИСАНИЕ 8
White Christmas (специално коледно издание)
В серията няма нищо коледно – напротив. Джон Хам е чудесен в този епизод, в който наказанието ни за греховете е вечна самота или вечно да си сам сред другите. Не е ясно кое е по-лошото.
USS Callister (сезон 4, епизод 1)
Be Right Back (сезон 2, епизод 1)
The Entire History Of You (сезон 2, епизод 4)
Nosedive (сезон 3, епизод 1)
San Junipero (сезон 3, епизод 4)
Hated in the Nation (сезон 3, епизод 4)
Crocodile (сезон 4, епизод 3)
Black Museum (сезон 4, епизод 6)
White Bear (сезон 2, епизод 1)
Отново водеща е темата за заслуженото наказание, но този път то се случва в увеселителен парк, за който хората плащат много и снимат, снимат, снимат... Накрая всички са доволни освен, естествено, злосторницата. Така й се пада.
