ИнтервюМария Ценкова / 12 май 2019

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

Снимка: Анастас Чобанов
Снимка: Анастас Чобанов
Иван Шопов, известен още като Balkansky и Cooh, е добре познат на българската електронна сцена у нас. Той е един от творците, които смело навлязоха в дебрите на родния фолклор, за да го представят на публиката под една по-различна форма с помощта на електронен звук, в чиито води Иван се чувства най-добре.
Преди две години, заедно с певиците от вокалната фолклорна група Авигея, той създава албума „Канатица”. След успеха му екипът се събира, за да го представи отново, но този път под формата на ремиксирани парчета с участието на редица артисти от България и света. Повече информация за албума, създаването му и предстоящото му представяне пред родна публика, четете от интервюто ни с Иван.

Разкажете нещо повече за новото издание? Как ви дойде идеята да ремиксирате парчетата от оригиналния албум и то с помощта на гост диджеи?
Идеята ми дойде, след като се свързах с музиканта Clockvice от Швеция, за да му благодаря за вдъхновението, което ми даде той за звуците в оригиналната версия на „Чичовите Конье”, която е в албума „Канатица”. Казвайки му това се запитах, кой ли може да направи нова версия на тази композиция и веднага ми хрумна да го попитам за това. Оттам започнах да питам и други вдъхновяващи електронни музиканти дали ще направят нови версии на оригиналните композиции и така стигнах до все по-голяма селекция от изпълнители. В началото всички бяха чужденци, но в един момент реших, че искам да чуя ремикси и на български съвременни музиканти. Аз също направих няколко, но с различните ми псевдоними.

Как точно записахте парчетата от албума? Сигурно не е лесно да се организират толкова различни хора?
Моята задача беше да потърся хората и да им изпратя оригиналния албум, за да си изберат по едно парче. Накрая остана най-сложното – да се подреди цялата нова музика логично и да стане хомогенен запис.

А самите певици от Авигея как приеха идеята български народни песни да бъдат представяни по този начин?
Мисля, че за тях това беше много добра възможност да достигнат до по-голяма публика  и повече млади хора да разберат за фолклорното пеене и неговите красоти. Включиха се с ентусиазъм и готовност за експерименти. С времето всички разбрахме, че си е заслужавало.

Как подбирате самите песни, които да миксирате?
Песните идваха основно като предложения от момичетата от Авигея, а аз избирах от тях в зависимост в каква електронна естетика могат да бъдат предадени най-добре. За мен родопските песни са много специални и се радвам, че имаме и такива в албума. С Авигея преоткрих фолклора от района на софийското поле и се потопих в красотата му.

Скоро се върнахте от участия в САЩ и Канада, на който представихте албума. Как беше приет там?
Много добре, както от българската публика, така и от американската. Хората бяха много отворени и приеха нашите версии на фолклора с радост и положителна енергия. Очакват ни да отидем пак, като този път се надявам да посетим повече градове.

Дали публиката тук има интерес към подобен тип проекти и изобщо към българския фолклор?
Мисля, че в момента интересът е огромен и публиката тук приветства радушно всички подобни проекти. Това води до все повече нова музика с адаптация на българския фолклор. Все по-често млади електронни музиканти пробват да миксират фолклор в музиката си и така да вплетат нещо уникално в стиловете си. Това е чудесно, защото така фолклорът, дори и леко променен, има шанс да се запази за по-дълго време и да бъде слушан от повече млади българи.

Какво е точно това, което ви провокира да изберете българския фолклор за поле за изява и точно по този начин?
Аз съм израснал в гр. Троян и като дете често обикалях планините в района с баща ми и винаги, когато се качвах на някой връх или по-високо място, си мислех как ли звучи България погледната отвисоко. Когато чух за първи път кавала на Теодосий Спасов, разбрах какъв звук съм търсел. Така става и когато слушам българските гласове и музиката на предците ни. Тя ме кара да се чувствам у дома и да се усещам смирен и уверен, че това, което правя, има смисъл и за следващите поколения.   



Лиса Джерард и Мистерията на българските гласове направиха общ проект – мислите ли, че това е начин българският фолклор да се запази жив?
Да, смятам, че всеки един такъв проект, който помага на българския фолклор да се разпространява извън границите на България, допринася за неговото запазване. Колкото повече хора познават родината ни, толкова повече възможности ще има за културата тук да се развива и да достига до нови места по света.

Занапред дали ще наблягате повече на фолклорната линия или на електронната?
За мен бъдещото творчество със сигурност ще е насочено към българския фолклор, но по-разширено чрез смесването му с чуждестранни музиканти. Електронната част от творчеството ми също се разширява, търсейки и експериментирайки в нови стилове и посоки. Най-важното за мен е да си създавам сам по-високи цели, за да не спирам да се движа напред.

Ако „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска в момента е в космоса, мислите ли, че подобна съдба би могла да споходи парчетата от албума? Доближава ли се електронният прочит на българските народни песни повече до космическото, отколкото оригинала?
За този въпрос може би трябва да попитаме екипа, който е подбрал музиката за тази космическа плоча, но според мен електронният прочит може да помогне на въображението да достигне доста далеч.

Какво да очаква един случайно попаднал на бъдещия ви концерт слушател?
Концертът на 18-ти май ще бъде едно пътешествие през съвременната българска музика, което ще ви преведе през много различни цветове на звука, през много картини. С момичетата от Авигея ще ви доразкажем историята за космическата одисея на българската фолклорна музика и колко далеч можем да полетим с нея, като добавим и добре премерено клубно звучене.


Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация” Интервю

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си” Интервю

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие” Интервю

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие”

Те разделят хората на два лагера - едни ги презират, други ги боготворят. Нека се запознаем с една от известните блогърки и влогърки

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!” Интервю

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!”

Искаме да променим училищната среда така, че тя да приеме всяко различно дете

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето Интервю

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето

Фотографът Асен Великов за любовта към българските традиции и фолклор

„Таро са като живо същество” Интервю

„Таро са като живо същество”

Богомила-Сандия е проводник на висши сили, които й посочват коя карта да избере

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща” Интервю

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща”

Именитият архитект вярва, че „чинията” на Бузлужда ще полети отново

Красимир Георгиев – от наркотиците до 400 км. маратон Интервю

Красимир Георгиев – от наркотиците до 400 км. маратон

Ултрамаратонецът завърши успешно последното си предизвикателство – атлетът бяга 55 часа без прекъсване в центъра на Пловдив

Никой не вярва на думи без саможертва Интервю

Никой не вярва на думи без саможертва

Интервю с Николай Колев - Босия в последния ден от гладната му стачка

Явор Колев: Тъмната страна на интернет е опасно място Интервю

Явор Колев: Тъмната страна на интернет е опасно място

В опит да поосветлим малко дарк уеб проведохме разговор с комисар Явор Колев, началник на отдел „Киберпрестъпност" при ГДБОП-МВР

Патрик Смитьойс: Ако не си свободен, не можеш да разбереш свободата Интервю

Патрик Смитьойс: Ако не си свободен, не можеш да разбереш свободата

Срещнете се с предприемача, природозащитник и ентусиаст, дошъл от Холандия, за да ни покаже, че бъдещето е в обединението и че живеем в най-хубавата страна на Европа

Момчето, което говори с машините Интервю

Момчето, което говори с машините

Запознайте се с гимназиста, който е на „ти“ с блокчейн технологиите