Снимка: Wikipedia
Елинор Франсис Журден, директор на Оксфордския женски колеж „Сейнт Хю“ и Шарлот Ан Мобърли, неин заместник, твърдят, че през 1901 г., докато са обикаляли градините на Версайския дворец, са преживели пътуване във времето. Разказват, че дори са видели Мария Антоанета. Пишат книга за преживяното.
An Adventure („Приключение“) е публикувана през 1911 г. и се превръща в литературната сензация на своето време. Двете оксфордски преподавателки обаче не се осмеляват да нарекат повествованието документално и пресъздават историята като уж случила се с други две дами - Елизабет Морисън и мис Франсис Ламот.
В един горещ августовски следобед във Франция през 1901 г. мис Елизабет Морисън и мис Франсис Ламонт, където били на почивка, решили да посетят двореца Версай. Бившата кралска резиденция е на около дванайсет мили западно от Париж. „Пътувахме с влак. – си спомнят те по-късно – и се разходихме из стаите и галериите на двореца с интерес.“
Тръгнали на обиколка из дворцовите градини. Внезапно усетили замаяност, обзела ги необяснима тревожност, като че ли плували в мъгла. Те определят това меланхолично усещане като „зловещо и неприятно“.
Появили се хора със странни дрехи: „двама мъже, облечени в дълги сивкаво-зелени палта с малки триъгълни шапки“. Срещнали и мъж, чието „лице беше отблъскващо, а изражението му – отвратително. На моста видели седяща дама, която скицирала нещо. Тя се обърнала и ги погледнала. „Роклята й беше старомодна и доста необичайна“– пишат авторките. В крайна сметка успели да се измъкнат и се прибрали в квартирата си замаяни.
Върнали се по-късно и се опитали да повторят обиколката си от първия ден. Открили, че това е невъзможно. Сградите се били променили, мостът вече не съществувал. Всъщност цялото оформление им било непознато. Чрез усърдно проучване Морисън и Ламонт стигнали до убеждението, че в онзи съдбоносен ден по някакъв начин са попаднали на същото място, но в края на 18 век и че дамата, на която са се натъкнали, е била кралица Мария Антоанета.`
Като част от разследването на тяхното странно преживяване, Мобърли и Журден се свързват с Обществото за психични изследвания (SPR). Основана през 1882 г., мисията на SPR е да „провежда научни изследвания на човешкия опит, които предизвикват съвременните научни модели“. Президентът на Обществото за психични изследвания, сър Уилям Крукс (1832-1919), е британски учен химик, метеоролог и физик от Кралския колеж по химия. Според Уилин историите за „приплъзване на времето“, както са ги наричали тогава, са доста често срещани. Инцидентът във Версай обаче, казва той, „вероятно ще бъде в челната тройка. Някои биха казали, че е номер едно, това е много важен случай“.
Разбира се, подигравките на пресата и обществеността съпровождали и тази мистерия. Академичните дами били нарочени за луди, препили или прегрели на слънце и халюциниращи заради изтощение и високи температури. Но въпреки присмеха на скептиците An Adventure се превръща в бестселър.
Мобърли и Журден остават близки приятелки през целия си живот и са погребани само на няколко метра един от друг в гробището Wolvercote, Оксфорд. Те оставят след себе си забележителна книга – бестселър на своето време, преиздаван многократно, който продължава да пленява и обърква.
