Снимка: NASA, Wikimedia Commons
Марсоходът Curiosity откри постоянен поток от метан, изтичащ изпод повърхността на планетата в кратера Гейл на Марс. Появява се по различно време на деня, като нивата също варират през различните сезони. Учените са объркани какво се крие в дълбините на червената планета, тъй като метанът на Земята се отделя от живи същества. Резултатите от новото изследване са публикувани в списанието JGR Planets, пише Daily Mail.
Метанът е добре позната молекула на Земята, която се състои от един въглероден атом и четири водородни атома. Той обикновено е сигурен признак на живот, тъй като животните отделят този газ след усвояване на храната. Ако това важи и за Марс, то източникът на метан е скрит някъде под повърхността, но какъв е той остава загадка.
Досега марсоходът Curiosity е открил метан само в кратера Гейл и никъде другаде, сочат анализираните през последните години данни. Авторите на изследването провели експеримент като използвали симулирана марсианска почва, за да разберат какво се случва. Според учените вече дълго време от недрата на планетата до повърхността, покрита с прах, се издигат соли, наречени перхлорати. Имало много от тях на Марс. Това са токсични вещества, заключени в леда под повърхността на червената планета.
Тъй като Марс има много тънка атмосфера, перхлоратите се изпаряват много бавно. Когато тази сол проникне в марсианския прах, част от нея остава там. Щом в праха се натрупа достатъчно сол, той образува нещо като черупка. При този процес се освобождава солена пара, излиза и метан.
Метанът може да бъде уловен във втвърдена сол и да "избяга" само когато температурите на Марс се покачат. Може би източникът на метан са извънземни живи организми? Или пък нещо друго, но във всички случаи то е скрито под повърхността.
Както показа експериментът, нужни са от 3 до 13 дни, за да се създаде солена обвивка в марсианската почва и дори ниска концентрация на перхлорат е достатъчна, за да се формира твърда сол. Тази черупка може да задържа метан за дълго време. Когато температурата на Марс се повиши, черупката се разрушава и метанът навлиза в атмосферата, където е регистриран от апаратурите на марсохода.
