Снимка: Wikimedia Commons
Около 7:14 сутринта на 30 юни 1908 г. над река Подкаменная Тунгуска в днешния Красноярски край, Русия, избухва гигантска експлозия. 2150 квадратни километра са изравнени със земята. Силата на взрива е приблизително 10-20 мегатона, хиляди пъти по-мощна от атомната бомба, хвърлена от САЩ върху Хирошима, Япония, в края на Втората световна война. Очевидци описват ударни вълни и топовни тътени на стотици километри.
„Изведнъж над планината, където гората вече беше помляна, стана много светло и, как да ви кажа, сякаш се появи второ слънце“, разказва един от свидетелите на космическото събитие. „Очите ме заболяха и дори ги затворих. И веднага се разнесе [...] силен гръм. Това беше вторият удар. Сутринта беше слънчево, нямаше облаци, нашето слънце светеше ярко, както винаги, и тогава се появи второ слънце!“
„С мъка изпълзяхме изпод [навеса]. След това видяхме, че горе, но на друго място, пак блесна и се разнесе силен гръм. Това беше третият удар. Вятърът дойде към нас, събори ни на земята и ни удари в паднало дърво.“
Други описват, че са видели „тръба“ в небето, която в свидетелствата е описана като синя. Озадачаващото в цялата история е, че липсва ударен кратер, който не е открит и до днес (въпреки твърденията за обратното). През годините бяха предложени редица обяснения за събитието – от астероиди, които прелитат през атмосферата, до първични черни дупки, преминаващи директно през Земята.
В настоящата епоха на Вселената черните дупки се образуват, когато гигантски звезди изчерпят горивото си и се срутят под собствената си гравитация. Има известни ограничения за това колко малка може да бъде една звездна черна дупка в настоящата Вселена. Те трябва да се образуват от големи количества маса, кондензирана в една малка област, и се срещат само при звезди около 20 пъти по-големи от масата на Слънцето. Първичните черни дупки, от друга страна, са хипотетични черни дупки, за които се предполага, че са се образували през първите няколко секунди на Вселената, когато всички неща, които в последствие продължават да създават звездите и галактиките, са били по-плътно „опаковани“ заедно.
„В този момент „джобове“ от горещ материал може да са били достатъчно плътни, за да образуват черни дупки, потенциално с маси, вариращи от 100 000 пъти по-малки от тази на кламер до 100 000 пъти повече от тази на Слънцето“, обясняват експерти от НАСА. „Но тогава, когато Вселената относително бързо се е разширила и охладила, условията за образуване на черни дупки по този начин, са изчезнали.“
Ако са се образували – а учените досега не са открили подобно нещо – възможно е тези първични черни дупки все още да съществуват. Има дори предположения, че първични черни дупки, по-малки от атом, биха могли да преминават през Земята всеки ден без да навредят на планетата ни, а някоя и друга по-голяма може би преминава оттук на всеки хиляда години.
Екип от физици, които анализирали Тунгуското събитие, в статия на Nature от 1973 г. издигат хипотезата , че то може да е причинено от първична черна дупка, преминаваща през Земята. Учените твърдят, че такава с масата на голям астероид би обяснила липсата на удрящ елемент, както и синята светлина, видяна от свидетели.
„По-голямата част от радиацията от фронта на удара би била във вакуумната ултравиолетова светлина и би била абсорбирана и преизлъчена при по-дълги дължини на вълната“, обясняват учените от миналия век. „Би имало малко твърдо рентгеново лъчение и придружаващата плазмена колона би изглеждала наситено синя.“
Въпреки че предположението било твърде теорeтично, учените предложили начин, по който идеята им да бъде тествана: да се търсят признаци на „изходна рана“ от другата страна на планетата.
„[Черната дупка] ще навлезе в Земята и твърдостта на скалната маса ще предопредели липсата на подземна ударна вълна“, пише екипът в своята статия. „Поради високата си скорост и тъй като губи само малка част от енергията си при преминаване през Земята, черната дупка трябва почти да следва права линия през Земята, навлизайки на 30° спрямо хоризонта и излизайки през Северния Атлантик в района 40°-50° N 30°-40° W. Този изход осигурява проверка на цялата хипотеза.“
Учените предложили да се търсят ударни вълни и смущения в океана на противоположната страна на света. Да, тази идея е забавна, но до ден днешен такова доказателство не е открито, а и все още не знаем дали първичните черни дупки изобщо съществуват.
Тунгуското събитие може да се обясни, без да се прибягва до черни дупки от зората на времето, които са с масата на голям астероид. Общоприетото обяснение е, че астероид с диаметър от около 50 до 80 метра е избухнал в атмосферата на 10 до 14 километра над земята.
