Снимка: Youtube
„Преосмисляне на смъртта: Изследване на това, което се случва, когато умрем“ - това е заглавието на документален филм, достъпен на платформата Youtube, посветен на преживявания от отвъдния живот в „сивата зона“ преди окончателното настъпване на физическата смърт.
Д-р Сам Парниа е известно име в изследванията на преживяванията близо до смъртта (NDE) през последните няколко десетилетия. Той се е посветил на проучването AWARE. Този проект прилага интересни методи, за да тества преживяванията извън тялото –- на различни места в болничните спешни отделения се поставят скрити предмети. Преминалите през клинична смърт и върналите се от отвъдното пациенти са питани дали са ги видели докато са се носили извън телата си.
Парния има и различни изяви в научния свят, където представя своите виждания за спешната помощ и как най-добре да се лекуват пациенти на прага на смъртта, за да се увеличи максимално шансът им за оцеляване, като същевременно се намали шансът за дълготрайно увреждане на мозъка през минутите реанимация.
Документалният филм „Преосмисляне на смъртта: Изследване на това, което се случва, когато умрем“ е продукция на Parnia Lab. В него своите разбирания за феномена NDE споделят 16 високо квалифицирани медици. Тъй както и в обществото има различни мнения за това явление, тъй и във филма се редуват парадигмите на „сериозната“ медицина и „страничната“ тема. Първите 20 минути са посветени на последните новаторски разработки в реанимационната наука, а втората част е изцяло за мистерията на преживяванията близо до смъртта.
Парниа и колегите му повдигат темата оправдано ли е категоричното становище, че някой трябва да бъде реанимиран в рамките на минути след „умирането“, за да се избегне мозъчно увреждане. Или това твърдение донякъде е мит – всъщност голяма част от щетите, причинени по време на реанимация, идват от повторното въвеждане на кислород.
Съвременната медицина е открила, че на клетките всъщност им отнема доста време след това, което наричаме „смърт“ (липса на сърдечен ритъм и дишане), за да започнат да умират. Това означава, че всъщност има „сива зона“ от вероятно часове след тази точка където човек е клинично мъртъв, но тялото остава жизнеспособно за реанимация. Парниа и колегите му търсят най-добрите начини за връщане на хората към живота.
Във втората част на филма става ясно, че много от интервюираните в първата част лекари са имали преживявания близо до смъртта или са били свидетели на върнали се към живота „мъртви“ пациенти. Участниците разказват за случаи, в които тези пациенти, след оцеляването си, са давали достоверна информация за неща, за които по-принцип е невъзможно да знаят, тъй като са били в безсъзнателно състояние.
Сам Парниа, запитан наистина ли вярва във всичко това и допускал ли е, че може би все пак става дума за халюцинации, а не за NDE, той отговаря, че преживяванията близо до смъртта дават достъп до други реалности. Когато мозъкът се изключва, това води до активиране на определени части на мозъка, които ни позволяват да имаме достъп до реалности, до които е невъзможно да се стигне по друг начин. Всичко това ни води до естествения въпрос: как са свързани мозъкът, умът и съзнанието?
