изображение: iStock
Още през май 2022 г. трима изследователи публикуваха в списанието Physical Review Letters откритията си за възможността да същeствува огледален на нашия свят. Те базират хипотезата си върху проблеми с константата на Хъбъл – скоростта, с която Вселената се разширява.
Статия на SciTechDaily, появяваща се седмици след научната публикация и посветена на проучването раpказва, че прогнозите за тази константа са много по-бавни от това, което сме измервали в действителност. Учените отдавна се опитват да разберат какво причинява несъответствието. Предположението е: съществува огледален свят, който все още не можем да видим.
„Това може да даде начин да разберем защо има несъответствие между различните измервания на скоростта на разширяване на Вселената“, разсъждават изследователите.
Учените отдавна са изградили модели на Космоса. Сега задачата е да създадат такъв, който да не нарушава нито едно от космологичните правила, които човечеството е научило до момента. Ако Вселената по някакъв начин използва това, което знаем за нейната физика и симетрия, може да има невидим огледален свят, много подобен на нашия, но невидим, освен чрез гравитационно въздействие върху нашия свят.
„Това предположение може да изглежда побъркано на пръв поглед, но такива огледални светове се споменават доста често в академичната литература по физика“, е мнението на съавтора на изследването Франсис-Ян Сир-Расин. „Нашата работа ни позволява да свържем за първи път тези натрупани разработки с важен проблем в космологията.“
Някои вярват, че Вселената сама по себе си е невронна мрежа и че дори може да има две реалности, които си взаимодействат една с друга.
