Снимка: Wikimedia Commons
Уилям Стейнтън Моисей (1839–1892) е англикански духовник, за когото се смята, че е установявал контакт със сили не от този свят. На 30 март 1873 г. духовните послания започват да идват през ръката на Моисей чрез „автоматично писане“. Моисей е информиран от тези, с които общува, че този метод е избран, за да могат тези контакти да останат документирани за бъдещите поколения.
Мойсей се е свързвал с библейски герои. Невероятните си преживявания по време на сеансите по автоматично писане той описва в книга, която издава приживе. След смъртта му излиза още една книга, събрала спомените и записките на хора, които са присъствали на неговите сеанси. Втората съдържа повече подробности, а в първата Моисей избягва да назовава с имената им духовете, с които контактува.
Първата му среща с отвъдното става през април 1872 г. Мойсей получава доказателствена информация от починал приятел, преживяване, което го кара да повярва в способностите си и да поеме по пътя на медиума. Ето какво пише той след първия си духовен опит:
„Това ми даде вяра – бих казал знание – което никакви последващи преживявания не са разклатили. Оттогава досега никога не съм се колебал, макар че съм виждал много неща, които ме объркват, много неща, които силно оскърбяват добрия вкус. Въпреки че съм чувал за измама и въпреки че вярвам, че измамата съществува. Въпреки че виждам причина да поставя под съмнение всички заключения на някои спиритуалисти и да приписвам по-широка област на сферата на каузата, която те са склонни да призная. Въпреки че ден след ден се сблъсквам с проблеми, които не мога да реша, и трудности, които само напреднали знания и опит могат напълно да разберат. Въпреки всичко това, заключенията от тази нощ, подкрепени и потвърдени от много последващи преживявания, остават твърди и непоклатими.“
Стейнтън Моисей пише, че понякога, когато тръгва „автоматичното писане“, той се озовава извън тялото си: „стоях духом близо до тялото ми, което седеше, държейки писалката пред масата, на която беше поставена тази книга. Разгледах го, както и подредбата в стаята, с голям интерес. Видях, че тялото ми е там и че съм свързан с него от тънка линия светлина. Всичко материално в стаята изглеждаше сенчесто и всичко духовно изглеждаше здраво и истинско.“ Той твърди, че в това състояние може да види духовете, които влияят на писането му и че писалката се движи, „като насочва към писалката лъч, който изглежда като синя светлина“.
А ето какво разказва в своите записки Чарлтън Шпеер, присъствал на много от сеансите на Моисей: „Мога само да кажа, че те бяха предадени с достоен, умерен, ясен и убедителен тон и че въпреки че гласът идваше от медиума, винаги веднага се виждаше, че личността, която се обръща към нас, не е тази на медиума. Гласът беше различен и идеите често не бяха в съответствие с тези, поддържани по това време от медиума. Важен факт също беше, че въпреки че много духове упражняваха власт над срещите, гласът, който говореше, винаги беше различен. Ние разбрахме отлично кой интелект общува по тона на гласа и метода на произнасяне“. Шпеер допълва, че почеркът на Моисей в живота е един, а по време на сеансите и автоматичното писане става съвсем различен.
Шпеер разказва и за случай, в който масата, около която са събрани участиците в сеанса, започва да се клати, да танцува и да се издига до нивото на очите им. Според него: „Такива феноменални прояви са необходими, за да достигнат до хора, които не могат да приемат никакви други доказателства. Те не са никакво доказателство за нашите твърдения, нито доказателство за моралната красота на нашите учения; но те са най-подходящото средство за достигане до материалиста.“
През май 1874 г. Моисей се среща с двама членове на Sidgwick Group, които основават SPR осем години по-късно. Те са дълбоко впечатлени от способностите на Моисей и пишат в спомените си: „...сега срещнахме човек с университетско образование, с явен здрав разум и честност, който ни гарантираше за поредица от явления – случващи се на самия него и без съмнителна или продажна помощ.“ Според очевидците случилото се доказва три основни тези, неизвестни на науката. Става дума за:
- съществуването в човешкия дух на скрити сили на прозрение и общуване;
- личното оцеляване и непосредственото присъствие на преминалите в отвъдното
- намеса, дължаща се на неизвестни „агенции“, в разумния свят.
Моисей говорел откровено и изчерпателно, без да крие нищо от преживяванията. Показал им тетрадките със записите си и както пишат членовете на Sidgwick Group, „той вдъхнови вяра, която беше едновременно достатъчна и която все още е достатъчна, за да подтикне към действие“.
Към края на живота му, дарбата му изглежда позатихва. Моисей започва да задава въпроси на духовете – защо ги чува да му говорят на английски, как би могъл да им повярва, че те са тези, за които се представят и пр.
