Наукадоц. д-р Васил Умленски / 11 юни 2019

И замириса на море

Астрономическите явления от юни до 7 юли

снимка: Unsplash; Eric Froehling
снимка: Unsplash; Eric Froehling

Юни е, нищо че изглежда като септември... Настъпва с нова Луна (след 10-и) и най-дългите дни в годината. Детското настроение завладява и планетите, които ще танцуват цяла нощ под прикритието на Месечината, а лятото официално ще ни помаха само след броени дни. Както разбрахме от доц. Умленски тази година то ще настъпи няколко минути преди 19 ч
на 21 юни. Тогава слънцето ще се застои за по-дълго на своя трон, а ние ще можем да си честитим началото на жаркия сезон с дъх на море. Тръпнещото очакване на онзи конкретен първи изгрев, юлския, ще ни вълнува през целия месец. Разпукващата се омая на Джулая ще ни облее десетина минути преди 6 ч. (Всички мераклии, чакащи да се насладят на Райковото разсънване да си знаят.) А с началото на юли с нашата звезда съвсем по лятному ще си играем - ту на криеница, ту на иди си - ела си. Или казано по-точно: на 2 юли ни очаква слънчево затъмнение, видимо за жалост само от Америка и Тихия океан, а на 5-и нашата звезда ще ни намигва отдалеч, защото Земята е в афелий. Ето и какво още има да ни сподели доц. Умленски за небесните събития до 7 юли:


Слънчева седянка

Юни е месецът на лятното слънцестоене. Тази година то е на 21 юни в 18,54 ч. В този момент за жителите на Северното полукълбо започва астрономическото лято, а за тези на юг от екватора настъпва зимата. Около тази дата са и най-дългите дни в годината, защото Слънцето е най-високо над небесния екватор. В северните страни то се скрива под хоризонта за малко, а зад Северния полярен кръг въобще не залязва. В Санкт Петербург започва сезонът на „белите нощи“.

В дните около слънцестоенето моментите на изгревите и залезите на нашето дневно светило почти няма да се променят. Изгревът е десетина минути преди 6 ч, а залезът – десетина минути след 21 ч. Продължителността на деня е 15,19 – 15,20 часа.

На 21 юни нашето дневно светило напуска знака на Близнаците и навлиза в знака на Рака. Тогава е и моментът, в който нашата звезда преминава от съзвездието Бик в съзвездието Близнаци (знаците са отместени спрямо съзвездията). Малко след джулай морнинг, а именно на 2 юли ще има пълно слънчево затъмнение. За съжаление от България тази звездна криеница няма да може да се наблюдава. Зрелището ще бъде видимо от Тихия океан, Централна и Южна Америка. Но пък всички ще можем да отчетем, че на 5 юли в 1,10 ч Земята ще бъде в афелий – т.е. най-далече от Слънцето (на 152,1 млн. км при средно разстояние 149,6 млн. км), макар разликата да не е голяма и да не влияе съществено върху климата.


Луната с лятна походка


Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 8 юни (368506 км), а най-далече (в апогей) – на 23 юни (404548 км). На 5 юли нашата спътница отново е в перигей (363727 км).

  •     първа четвърт             10 юни               13,22 ч – 2,02 ч
  •     пълнолуние                     17 юни               21,16 ч – 5,52 ч
  •     последна четвърт         25 юни               1,36 ч – 13,25 ч
  •     новолуние                       2 юли                  5,24 ч – 20,55 ч

Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци

В началото на периода Луната навлиза в съзвездието Лъв, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката тя е на 11 юни. След това е низходяща до 26 юни и отново възходяща до края на периода. Ето и датите на преминаването Ł в следващите зодиакални съзвездия:
  •     10  юни –Девица
  •     13  юни  – Везни
  •     15  юни – Скорпион
  •     17  юни – Стрелец
  •     20  юни – Козирог
  •     22  юни – Водолей
  •     24  юни – Риби
  •     27  юни – Овен   
  •     29  юни – Бик
  •      2   юли – Близнаци
  •      4   юли – Рак
  •      5   юли – Лъв
  •      7   юли – Девица

Съединения на планетите с Луната - Сатурн и ММ брадърс под прикритие

На 16 юни до пълната Луна ще бъде гигантът Юпитер. На 19 юни зад Луната ще се скрие Сатурн (покритие). На 2 юли е съединението на Луната с Венера, а на 4 юли – покритието на Меркурий и Марс от нашия спътник.


Звездите и ярките планети - И пръстените даже


Вечер високо към изток-североизток блести Вега от съзвездието Лира, под нея е Лебедът с ярката звезда Денеб. Към изток изгрява Алтаир – алфа от съзвездието Орел. Към юг, недалече от зенита, е изключително красивата, но трудно забележима Северна корона. Вдясно от нея е най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар. Голямата мечка е към северозапад. В същата посока, но ниско над хоризонта, са Близнаците. Вляво от тях е Регул от съзвездието Лъв, а вдясно залязва ярката Капела на Коларя. Преди изгрев-слънце Капела изгрява към североизток, Вега е към запад-северозапад, а Денеб е почти в зенита. 

От планетите най-удобни за наблюдение ще бъдат Юпитер и Сатурн. Меркурий ще бъде най-удобен за наблюдение около 24 юни (след залез-слънце към запад-северозапад), но на 4 юли ще се скрие зад Луната (покритие). Венера е Зорница, изгряваща около 5 ч. Марс е видим вечер, но залязва все по-рано и след средата на юни е трудно наблюдаем. На 18 юни Червената планета е в съединение с Меркурий, а десет дни по-късно (28 юни), преминава от съзвездието Близнаци в Рак. Юпитер е видим през цялата нощ (противостоянието е на 10 юни) и остава в тринадесетото зодиакално съзвездие Змиеносец. Сатурн остава в съзвездието Стрелец й също ще е видим почти цяла нощ. Дори с мощен бинокъл ще можем да видим добре и пръстените му. Но на 19 юни вниманието ще му дойде в повече и той ще се скрие зад Луната. Гигантът в началото на периода изгрява след 23 ч, а в края – след 21 ч. 


Метеорни потоци - Падащи звезди за всички, които ги пожелаха

Между 22 юни и 2 юли след залез-слънце към юг-югозапад можем да наблюдаваме юнските Боотиди. Това са бавни, удобни за наблюдение „падащи звезди“, възможни са и ярки болиди. Радиантът е в съзвездието Воловар, което след залез-слънце е високо към юг. Максимумът им е на 27 юни, когато Луната няма да пречи на наблюденията. Часовото им число варира, но през 1998 г. е достигнало 100. В края на периода започват и срещите с бавните ярки метеори на алфа-Каприкорнидите. Радиантът е в съзвездието Козирог, кулминиращо към юг около два часа преди разсъмване.


Tуристическа обиколкa около Земята за по-малко от 20 минути Наука

Tуристическа обиколкa около Земята за по-малко от 20 минути

Космическият кораб ще разполага с около 1000 пътнически седалки.

Учени приближиха телепатията до реалността Наука

Учени приближиха телепатията до реалността

Как можете да играете с приятелите си видеоигра като използвате само мислите си

Днес ще наблюдаваме „усмихнато” лице в небето Наука

Днес ще наблюдаваме „усмихнато” лице в небето

Максимална фаза на затъмнението е 30 минути след полунощ

В кехлибар откриха нов вид птица Наука

В кехлибар откриха нов вид птица

Птичият крак е с 4 пръста, третият е с 41% по-дълъг от втория пръст

Индия тръгва към Луната Наука

Индия тръгва към Луната

Ако мисията е успешна, това ще е четвъртата държава, стигнала до земния спътник

Нови видове изчезващи птици в Австралия Наука

Нови видове изчезващи птици в Австралия

Странстващият албатрос е сред тях

Игра на сенки Наука

Игра на сенки

Астрономическите явления от 8 юли до 7 август

Диагноза според поста в социалната мрежа? Възможно е! Наука

Диагноза според поста в социалната мрежа? Възможно е!

Кардиологът Ерик Топол за изкуствения интелект в медицината

Разкрита е загадката на острова на друидите Наука

Разкрита е загадката на острова на друидите

Археолози откриха артефакти на Ангълси много преди стъпването на келтите по тези места

Изгубиха се три от 60-те спътника на Мъск Наука

Изгубиха се три от 60-те спътника на Мъск

Мисията Starlink цели да осигури на човечеството глобален достъп до интернет

Най-висока температура откакто съществуват метеорологичните наблюдения Наука

Най-висока температура откакто съществуват метеорологичните наблюдения

Засега обаче било рано да се говори, че абнормалните жеги са следствие от промените в климата

Пластмасата все по-осезаемо навлиза в естествената хранителна верига Наука

Пластмасата все по-осезаемо навлиза в естествената хранителна верига

Скалите на остров Мадейра са покрити от пластмаса по начин, характерен за водораслите и лишеите

Огромен океан под повърхността на Земята Наука

Огромен океан под повърхността на Земята

До тези изводи учените стигнали като анализирали втвърдени образци на потоци от лава

Доклад сочи, че банките за семенна течност в космоса скоро ще бъдат реалност Наука

Доклад сочи, че банките за семенна течност в космоса скоро ще бъдат реалност

Европейското общество по човешка репродукция търси път за човечеството извън планетата

Откриха кратер от сблъсък с астероид в Шотландия Наука

Откриха кратер от сблъсък с астероид в Шотландия

Този катаклизъм се е случил преди 1,2 милиарда години