Кадър от "Е.Т.", 1982, реж. Стивън Спилбърг, снимка: Wikimedia.org
Първият опит на човечеството да изпрати послание, което евентуално може да бъде разбрано от извънземния разум, е това от Аресибо от 1974 г. Почти 50 години по-късно международен екип от изследователи, ръководен от Джонатан Дзян от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, публикува документ на сървъра за предпечат arXiv.org, който описва подробно нов дизайн на съобщение, предназначено за извънземни получатели.
Посланието от 13 страници, кръстено „Маяк в галактиката“, e въведение в математиката, химията и биологията,като за база е ползвано посланието от Аресибо. Учените направили подробен план кога е най-подходящото време на годината за излъчване на съобщението. Предложили плътен пръстен от звезди близо до центъра на нашата галактика като обещаваща дестинация. Важно е, че посланието включва и прясно проектиран обратен адрес, който ще помогне на всички извънземни слушатели да определят местоположението ни в галактиката, за да могат (да се надяваме) да започнат междузвезден разговор.
„Мотивацията за дизайна беше да предостави максимално количество информация за нашето общество и човешкия вид в минимален формат за комуникация“, казва Дзян.
Всяко междузвездно съобщение трябва да отговаря на два основни въпроса: какво да кажем и как да го кажем. Почти всички послания, които хората са излъчвали в космоса досега, започват с установяване на общ език с базисен урок по естествени науки. Ако цивилизация отвъд нашата планета е способна да построи радиотелескоп, за да получи нашето съобщение, тя вероятно ще поназнайва и разни неща от физиката.
Далеч по-объркан въпрос е как да се кодират тези понятия в комюникето. Човешките езици не са добро предложение, нито пък бройните системи. Ето защо учените избират да изработят писмото си като растерна карта.
Философията на дизайна на растерни изображения за междузвездна комуникация тръгва от 1974 г. Тази стратегия не е лишена от недостатъци. Когато пионерът в търсенето на извънземен разум (SETI), Франк Дрейк изготвял прототипа на посланието, той изпратил двоичното съобщение по пощата до някои колеги, включително няколко нобелови лауреати. Никой от тях не успял да разбере съдържанието му и само един се сетил, че двоичният документ е може би растерно изображение.
Освен това, учените имат хипотеза, че извънземните имат очи и могат да виждат. Но според Дъглас Вакоч, президент на METI (Messaging Extraterrestrial Intelligence) International, организация с нестопанска цел, занимаваща се с темата как да общуваме с други форми на живот, „дори да могат да видят, има толкова много културно наследство, вградено в начина, по който представяме обектите, че посланието може да остане непонятно за тях". Това означава ли, че трябва да изключим снимките? Абсолютно не. Това означава, че не трябва наивно да предполагаме, че нашите представи ще бъдат разбираеми за извънземните.
През 2017 г. Вакоч и колегите му изпратили първото междузвездно съобщение, предаващо научна информация от 2003 г. до близка звезда. То също било кодирано в двоичен код, но в него нямало растерни изображения. Дзян и колегите му избрали друг вариант. Те базирали дизайна на излъчването от 2003 г. на Cosmic Call от телескопа Yevpatoriadio в Украйна. Това съобщение включва персонализирана растерна „азбука“, създадена от физиците Иван Дутил и Стефан Дюма като протоизвънземен език, който е проектиран да бъде устойчив срещу грешки при предаване.
В сегашното послание на Дзян чрез „извънземната азбука" е представена нашата числова система с база 10 и основите на математика. Въртящ се водороден атом изобразява идеята за времето, подсказва, че посланието е изпратено от Земята и въвежда представа за елементите от периодичната таблица, както и за структурата на ДНК. Последните страници вероятно са най-интересни за извънземните, но и най-малко вероятно да бъдат разбрани. Те съдържат скица на мъж и жена, карта на земната повърхност, диаграма на нашата слънчева система.
Дзян и колегите му предлагат съобщението да се изпрати или от телескопния масив Алън в Северна Калифорния, или от сферичния радиотелескоп (FAST) в Китай. След неотдавнашното унищожаване на телескопа Аресибо в Пуерто Рико, тези два радиотелескопа са единствените в света, които активно се ползват от изследователите на SETI. В момента обаче и двата телескопа са способни само да „слушат" космоса, а не да „говорят" с него.
