Венера отдавна е пренебрегвана като потенциален дом за съществуване на извънземен живот. Но изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) казват, че небето на Венера може да е крие неочаквани изненади...
В търсенето на извънземен живот втората планета от нашето Слънце отдавна е пренебрегвана. Лесно е да се досетим защо: повърхността на Венера достига температури над 800 градуса по Фаренхайт. Плътната атмосфера прилага почти 100 пъти по-голям натиск върху обектите от атмосферата на Земята. Изобилно е наличието и на сярна киселина.
Ето защо учените от десетилетия предпочитат да ровят и да търсят възможности за извънземен живот на Марс или на някои спътници като Европа или Енцелад. Но дали пък най-близкият съсед на Земята не е мястото, където е трябвало да търсим това, което все не намираме...
Нова статия, публикувана в Nature Astronomy, показва, че атмосферата на Венера изглежда съдържа значителни количества фосфин, химикал, за който е известно, че е страничен продукт на живота.
Това не е убедително доказателство за живот, само хипотеза е, уточняват учените. Фосфинът (PH3) може да се получи и чрез неорганични процеси - като взаимодействия, включващи слънчева светлина, повърхностни минерали, вулканична дейност и светкавици.
Но авторите на изследването са разгледали тези и други потенциални източници и са създали компютърни модели, за да проверят дали могат да симулират производството на фосфин на Венера. Резултатите дават малки количества от химикала, но не толкова, колкото множество обсерватории са открили в булото от облаци на Венера.
Засега учените не знаят откъде се взема фосфина в небето на Венера. Извънземният живот остава правдоподобно обяснение.
„Технически, биомолекули са били откривани в атмосферата на Венера и преди, но тези молекули също са свързани с хиляди неща, различни от живота“, каза съавторът на изследването Клара Соуса-Силва пред MIT News. „Причината фосфинът да е специален е, че без живот е много трудно да се появи на скалисти планети. Земята е единствената земна планета, където открихме фосфин, защото тук има живот.“
