Наука5 юни 2012

Храстите на тундрата стават дървета

Със затоплянето на арктическите области природата се променя

По презумпция тундрата е студен, безжизнен пейзаж без растителност. На саамски език означава "безгориста равнина". Но учените установиха, че в една част от Евразийската полярна зона храстовидни растения като елшата, например, започват да израстват до височината на дървета през последните десетилетия.

Причината за промяната е затоплянето на климата, заключват изследователите.

Преди близо 30 години дърветата били почти непознато явление в района. Днес между 10% и 15% от земята в южната част на Северозападната Евразийска тундра е покрита с храсти с размерите на дървета с минимум 2 метра височина. Въпросната област се простира от Финландия до Западен Сибир.

„Открихме, че със сигурност растежът на тези храстовидни дървета е свързан с повишените температури", казва Марк Макиас-Фауриа от Оксфордския университет.

За промяната първи алармирали номадите пастири на северни елени, които се оплакали, че изпускат от поглед стадото си заради новите дървета. Традиционно храстите в арктическата зона не надвишават 1 метър, очевидно височина, която не може да скрие елен.

След този сигнал изследователите наблюдават промените в температурата, пръстените на растеж в горите от храсти и детайлни сателитни снимки, за да се види каква площ покриват новите гори и с каква скорост се изтеглят на север.

Евразийската тундра е най-меката като климат арктическа зона, така че промените в нея могат да подскажат как ще се промени и останалата част от полярната област.

Колкото повече високи дървета се появяват в нея, толкова повече те ще влияят върху глобалното затопляне и ще спомагат за увеличаването му чрез така наречения албедо ефект. Когато снегът пада в тундрата, той покрива всичко, включително и ниските храсти и създава непрекъсната бяла повърхност, която отразява слънчевата светлина и я изпраща обратно в космоса. Наличието на дървета обаче накъсва тази бяла покривка - те прорастват над снега и затъмняват повърхността на земята. В резултат по-малко светлина се отразява обратно в космоса и повече се абсорбира на земята. Тъмното поглъща слънчевата енергия и води до затопляне.

На същия принцип и загубата на арктическия бял морски лед за сметка на увеличаващата се тъмна вода води до допълнително затопляне на Земята.

Източник: livescience