Диригентът Йордан Камджалов: „Събитието на Списание 8 е глътка въздух, която напомня за бъдещето"

ПРОГРАМА Вход: Свободен
Вижте тук слънчевите участници. Скоро ще обявим и точните часове на появата им.
Очакваме ви там!

Ето и вълнуващите думи на известния диригент и приятел на списанието ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ.

„Празникът на Светлината“ има животоспасяваща роля. Културата и цивилизацията ни не могат да имат бъдеще без обединение. Това е повод за едно много естествено, дълбоко човешко, хуманно обединение на душевно ниво. Не се касае до възраст, пол, религия, образование. Това е място на единение, което е точно в противовес на всички световни тенденции на разделение между хората. Епохата на разделение отмина и трябва да приключи спешно, ако искаме да ни има!

Всички заедно ще запеем (във формата „България пее“) и ще се прегърнем през призмата на звука по най-естествения, ненасилствен, водолейски начин.  Опитът показа, че това масово пеене е възможно най-елегантната революция, която може да се случи в търсене на мобилизация на колективната интелигентност и чувствителност. Това докосване между няколко хиляди непознати хора е нещо невъобразимо, което не се случва нито в училище, нито в университета, нито в църквата. И когато се катализират условия за докосване на душата, тогава стават вълшебствата, за които мечтаем. Пътищата на сплотяване са много, но изкуството не се интересува от различията.

На Бетовен и Шекспир се възхищават хора и в Африка, и в Америка, и в Европа. Има универсални послания и транспортирането им става по естествен начин чрез изкуството, особено чрез музиката. Звукът, песента е нещо, което наистина е крепило българския дух през хилядолетията.

Да бъдем в този ден Светлина, Мир и Любов – е нещо значимо, но това трябва да е ежедневен процес. С това специално събитие на 19 юни искаме да дадем един лечебен, хомеопатичен микроимпулс, но много съществен. Малка доза, но решаваща. Модел. И когато той стане начин на живот, ежедневие като въздуха, храната, водата, тогава можем да очакваме спасение.

Днес ние се радваме да бъдем светулки, както казва Теодосий Теодосиев. Това е чест и привилегия  да дадем нещо малко, но докосващо. Нещо от бъдещето. Ние нямаме нужда от обем, ние имаме нужда от качествено докосване. Това ще търсим.