Публикувано в 8Георги Караманев, снимки SKYMEDIA, AirBG.info, Владимир Мачоков / 05 юни 2019

Без дъх

Събуждаш се, днес слънцето е решило, че няма да се показва над казана. Поглеждаш и… няма го блока отсреща...

Без дъх
Цялата статия е публикувана в брой 1/2019 г. на Списание 8

БЕЗ ДЪХ

Научихме що за въздух дишаме от платформата AirBG.info. Време е да проветрим помещението!


Събуждаш се, днес слънцето е решило, че няма да се показва над казана. Поглеждаш и… няма го блока отсреща. Не е мъгла, тя е бяла, а гъстият бульон отвън е в мъртвите нюанси на гнилото. Нещо къкри, усеща се и от смрадта на изгоряло, която те посреща навън. Поемаш си въздух, а него го няма – заменила го е някаква супа, която на всичкото отгоре не става за ядене. И го няма Кафка, за да те превърне в подходящия вид, който да я консумира през белите си дробове.

На софиянците няма какво да обясняваме, те знаят болезнено добре за какво става дума. И все пак, минават няколко дни и забравяме за проблема до следващата зима. Без да подозираме, че същият проблем не ни е забравил, а е оставил трайни следи в нас, които бързо могат да ни пратят в един друг казан. Разбира се, същото се случва и в много други градове, навсякъде със своите особености, но и със своята неизбежна важност.
И ако в мъглата има светлина, тя е, че отскоро има как да следим качеството на въздуха благодарение на герои доброволци, решени да проветрят пространството. За създадената от него и съмишлениците му платформа AirBG.info ни разказва Стефан Димитров.

В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА

Фини прахови частици – звучи почти поетично, обаче изобщо не е такова. Ние сме рекордьори, що се отнася до тях, но това изобщо не е повод за гордост.
А няма нищо сложно, всичко е просто като въздуха. В тези няколко кошмарни зимни дни от годината едно типично за столицата климатично явление – температурната инверсия, ни заставя просто да дишаме това, което сами сме произвели.  
Концентрацията на фини прахови частици е може би най-показателният фактор за качеството на въздуха. Допреди няколко десетилетия науката и не подозираше, че летящите във въздуха парченца с размери от порядъка на няколко микрометра могат да оказват влияние на човешкото здраве, постепенно обаче тя взе да рисува с все повече нюанси една страховита картина.
Днес като основен показател се приемат „прашинките“ с размери от 10 микрометра. За сравнение – средната дебелина на човешкия косъм е между 50 и 70. Концентрацията им се мери в микрограмове на килограм. Наричат се за удобство РМ10, а техните още по-малки „колеги“ – частиците с размер 2,5 микрометра – РМ2,5. Това са за момента двата водещи показателя, които казват дали въздухът е опасен за дишане, защото човешките сетива не са в състояние да уловят реалната опасност. Нормата в ЕС за РМ10 е 50, а за РМ2,5 е 25, и когато софийската инверсия се прояви в пълната си сила, я надвишава седем, осем, понякога и повече пъти.

ДРЕБНИТЕ КАМЪЧЕТА

Ето защо ни интересуват тези нищожно малки пакостници, щъкащи из въздуха. Тялото ни не умее да се справя с тях, когато са в толкова сериозни количества. Последствията накратко: инфаркт, инсулт, алцхаймер, паркинсон, астма… и още много други. В цифри: не по-малко от 400 хиляди европейци умират преждевременно всяка година заради тези „дребни проблеми“.
България е европейската страна, която е най-силно замърсена с фини прахови частици (подробно по темата – в брой 1/2016). И въпреки това цифрите за замърсяванията уютно стояха по средата на дългите сводки на отговорните институции, а всеки от нас нямаше как да си даде сметка какво именно се случва, как всеки такъв ден води до риск за живота му.
Днес е лесно. Влизаш на AirBG.info и те посреща карта, благодарение на която за части от секундата разбираш има ли за какво да се тревожиш и трябва ли да предприемеш специални мерки. Ако е успокояващото зелено, обличаш детето и излизате на разходка, а ако я е завладяло зловещото лилаво, отговарящо на стойности за фините прахови частици над 4 пъти над нормата, е време да останете у дома. Държавата се е сетила най-накрая да се погрижи за това да информира населението? Не, дължим го на впечатляваща група от доброволци.

ЕТО, АЗ ДИШАМ, РАБОТЯ, ЖИВЕЯ…

Стефан Димитров учи журналистика, но избира да си изкарва хляба, като се включи в семейния бизнес. Дълги години е управител на фирма, която се занимава с най-фината част от логистиката – темата е наистина интересна и ако ви е любопитно, за нея можете да прочетете на matrixrelo.com.
Свикнал е да живее възможно най-екологично – от години кара електрически автомобил. Голяма част от работата на фирмата, на която е начело, се извършва с подлежащи на рециклиране материали и камиони с най-високия екологичен клас EURO 6, в логистиката обикновено става дума за сериозен обем от опаковки и много, много дизелово гориво – знае го всеки, който скоро се е пренасял в страната или чужбина. Освободил се е във възможно най-голяма степен от всичко, с което може да натовари заобикалящия го свят (и затова историята му е част от www.svobodni.bg – сайта за вдъхновяващи примери на работещо гражданско общество).
Историята на изпълненото с чист въздух начинание започва там, където обикновено сме свикнали да смятаме, че остават само празните приказки.

„ХОРА, НЕ СЕ ИЗДЪРЖА!“

Това изкрещява във фейсбук Стефан една вечер в началото на 2017-а, когато за пореден път супата се е изляла навън. „Адско замърсяване! Виждаш какво дишаш, усещаш го, криеш се вкъщи, но нищо не помага. Не можеш да заспиш… страшна работа!“ По цяла нощ Стефан кашля, като човек от бизнеса е свикнал да се опитва да търси решения, а не да очаква това от другите и в социалната мрежа намира съмишленик, с когото проектът да започне. Отговаря му Николай Лучев, който пък има малка дъщеря, принудена да ходи с маска в ужасния въздух навън. Двамата преди това се познават бегло, но се оказва, че живеят от двете страни на емблематичния Орлов мост. Това, което ги обединява, е, че не могат да се видят от гъстия смог.
Идеята им е да намерят начин да стане ясно колко наистина е замърсен въздухът и на какво се дължи това. По онова време единственото място, където човек може да намери информация за замърсяването, е страницата на Изпълнителната агенция по околната среда и водите. Там чак на следващия ден се публикуват данните от едва 5-те станции, разположени в сравнително периферни части от столицата. Информацията не е достатъчна, намира се трудно, покрива малка част от София и се публикува ден по-късно.

Стефан е добър в английския, Николай – в немския, и двамата се заравят онлайн, за да потърсят подходяща възможност за гражданска инициатива за измерване на замърсяването. Само няколко часа по-късно вече са се свързали с германската организация Luftdaten.info, която веднага откликва и се оказва именно търсената възможност.

СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ

„Има някаква магия за успеха на този проект, дори не мога да уловя на какво се дължи“, казва Стефан. „Идеята тръгва от Щутгарт, където проблемът е идентичен с този в София. Мечтата на основателите е като нашата. Събират се и си казват: „Очевидно не можем да имаме толкова скъпи станции, дайте да се организираме и да направим нещо с достъпна електроника, за да покажем на хората проблема“. Щутгарт е германската столица на автомобилното производство – там влиянието върху властите е огромно. Тия хора са мечтаели да направят мрежа от 300 станции, която да обхване града. Организират се, създават инфраструктура и опитват с най-различни датчици. Свързват се с производител от Китай, обясняват му какво точно е нужно и тази фирма – „Нова Фитнес“, прави по техни изисквания революционния сензор SDS011, който за минимални пари достига резултатите на официалните станции.“
Към този сензор е добавен и втори – BMP280 на „Бош“, малка пъпчица, която мери атмосферното налягане, температурата и влажността на въздуха. Заедно с цялата необходима допълнителна техника всичко се събира в едно коляно от канализационна тръба, за да се превърне в истинска станция, способна да измерва замърсяванията.

ДОКАТО ДИШАМ, НАДЯВАМ СЕ

Мечтата на ентусиастите от Щутгарт скоро е преизпълнена, станциите стават много повече, включват се хора и от други държави. Mечтата на техните български съмишленици е у нас да заработят 100 станции до края на 2017-а. Тя е изпълнена само за два-три месеца, а днес целта е 1000 станции.
Нещата се развиват светкавично. Стефан и Николай поръчват няколко комплекта, със съдействието на други доброволци ги подготвят за работа и на 7 април 2017-а стартира сайтът AirBG.info. Официално нещата се организират от фондацията „Код България“, създадена специално за целта, начело на която днес е Стефан.
За по-малко от две години резултатите са впечатляващи, на първо място като цифри. Днес неуморно работят 780 сензора в над 140 населени места в България, които правят общо повече от 300 хиляди измервания на ден. Логично – колкото повече са, толкова по-точна е картата и всеки гарантира за стойностите, уловени от този до него. Пълната статистика за работата на всеки от сензорите в реално време можете да намерите на AirTube.info.
И още нещо – създадени са портали за много от големите градове, където картата направо ви води във вашето място и показва какъв е статусът там – проектът може и да е започнал от София, но отдавна е полезен и за хората от много други градове.

ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ

Всеки, който изяви желание да приюти станция, е добре дошъл. Поръчването на части, програмирането и сглобяването отнема време, но е интересно занимание. Всичко е лесно и достъпно – вижте изискванията в карето горе.
„Някои предпочитат да сглобят всичко сами, има хора, на които това им харесва – да го съберат, да го навържат, да го програмират. Има и такива, които не са се занимавали въобще с електроника, но знаят, че могат да дойдат на лаб, да седнат на една маса с непознати, които имат същите грижи и проблеми, и заедно да програмират и сглобят станциите си. Това не се случва толкова често в България – събираш се в една общност и нещо оживява в ръцете ти“, разказва Стефан.
Нужен е обаче още много доброволен труд, за да стане всичко това факт, тук идват доброволците, които отделят голяма част от времето си. Те поддържат базата данни, следят показанията на станциите, снимат проблемните райони, вдигат дронове над градовете, грижат се и за софтуера на българската част от проекта. Фондацията набира дарения, с които да осигури измервателни станции на училища, болници, социални институции.
Вече 75 страни имат своите станции в проекта, макар че единствено България е толкова плътно покрита с кръглите точки. Начинанието по света расте главоломно.


ГАЗОВАТА КАМЕРА

Впечатляващи са и резултатите като данни. Уви, тук вече с негативен знак. Ако отворите световната карта, която е обща за проекта Luftdaten.info, бързо ще ви направи впечатление твърде често искрящата в огненочервено наша страна. При това, оказва се, в почти всички по-големи градове, макар и по различни причини. Сравнението бързо личи, ако отместим картата към родината на проекта – Германия.
Червеният цвят е знак, че стойностите надминават двойно безопасните норми на РМ2,5 и РМ10. Ако пък цветът стане виолетов, нещата са особено сериозни, а това вече се случи няколко поредни дни в края на 2018-а. Вече знаем недвусмислено, че имаме сериозен проблем, но дали сме готови да го решим?  
Причините за това замърсяване са до болка познати. Според Стефан „при нас се прави всичко възможно, за да има максимално много коли, трафик, да няма зелени „вълнù“, да може да се харчи колкото се може повече дизел и бензин. Но вече се задъхваме“.
По картата много силно личи, че има всякакви локални проблеми. Някои от индустриалните зони работят с добри пречистващи уреди, покрай други обаче картата е пламнала. Пловдив и Благоевград също са градове, в които температурната инверсия нерядко спира вятъра и това разваля въздуха. Варна и Бургас през деня стоят с високи стойности, но нощем морето сякаш поема вятъра и въздухът се разчиства...

Цялата статия е публикувана в брой 1/2019 г. на Списание 8
Купи броя от тук


Кой е прасето всъщност? Публикувано в 8

Кой е прасето всъщност?

Розовите дебеланковци са едни от най-умните и чисти животни на планетата

Мъдростта на Уаби саби Публикувано в 8

Мъдростта на Уаби саби

Тази японска философия ни учи да откриваме красотата в несъвършенството и да се приемаме такива, каквито сме

По пътя към Тройната корона Публикувано в 8

По пътя към Тройната корона

Петър Ванев е първият българин, изминал два от трите най-дълги планински пешеходни прехода в САЩ

„Българските” вулкани Публикувано в 8

„Българските” вулкани

Супервулкан изригва на територията на Родопите преди около 32,8 млн. г.

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” Публикувано в 8

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот” Публикувано в 8

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот”

Ако спреш да се променяш, животът си отива. Само в смъртта няма динамика

Люлката на човечеството Публикувано в 8

Люлката на човечеството

Първият хоминин – грекопитек, е живял в земите на днешна България

Възел по възел история става Публикувано в 8

Възел по възел история става

Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата Публикувано в 8

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата

Те вярват в прераждането, заслужено след праведен живот и геройска смърт

Удобната лъжа Публикувано в 8

Удобната лъжа

Манипулации прикриват истинските конспиративни теории

Земя на писмености Публикувано в 8

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и славянската кирилица

Да ти настръхнат косите Публикувано в 8

Да ти настръхнат косите

Едни от най-зловещите места на Земята, които привличат хиляди туристи

До Ню Йорк и назад Публикувано в 8

До Ню Йорк и назад

Модели се завърнаха в България, за да отглеждат биозеленчуци

Светлините на Чернелка Публикувано в 8

Светлините на Чернелка

В търсене на пътя между Долната и Горната земя по приказно красивия каньон на своенравната река

Бягството на Хитлер Публикувано в 8

Бягството на Хитлер

Огромна конспирация ли е това, или „тайна“, за която са знаели всички съюзници?

Кан Тервел, спасителят на Европа Публикувано в 8

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник (а и покрай посещението на папата) си припомним за този български военен подвиг