Тайните НЛО архиви

НЛО са реално явление, а не зрителна измама или измислица на болни мозъци. Това е убеждението на тайните служби на САЩ. То става ясно от разсекретени документи на разузнаването към  военновъздушните сили (ВВС), ЦРУ и ФБР. Службите никога официално не са признавали това свое убеждение, напротив – в определени периоди целенасочено е внушавано обратното. В същото време свидетелствата за неидентифицирани летящи обекти са щателно разследвани. Създадени са и правителствени програми, които да ги събират и анализират. 

Изводите: по-голямата част от НЛО могат да бъдат обяснени с природни или психологически фактори. Но в 1/3 от случаите обяснение няма. Изследвана е и хипотезата дали НЛО не са извънземни. Доказателства не са намерени, но въпросът е оставен открит. Над 50 000 страници по темата са разсекретени под натиска на неправителствени организации, които се позовават на закона за свобода на информацията. В този текст се основаваме само на автентични документи от държавните архиви. Те са важни, защото са основата, върху която е изработена позицията и политиката на американските правителства по въпроса за НЛО. Свидетелствата и анализите на неправителствените организации са друга история...

Странни срещи

във въздуха

НЛО си играе на котка и мишка 

с американски пилот, а друг загива,

докато преследва летяща чиния

През лятото на 1952 г. американски изтребител F-86 стреля по летяща чиния. Към 10 ч сутринта радарът в една военновъздушна база засича неидентифицирана цел на неопределена височина – лети със скорост около 700 мили (1100 км) в час, после рязко забавя. Понеже се движи към базата, два изтребителя F-86 са вдигнати във въздуха със задача да я прехванат. Стигнали височина от 10 000 фута (3050 м), те влизат в обсега на радара и операторите ги насочват към нея.

Обектът започва да „избледнява" обаче. На земята се завързва спор – според някои от операторите това е, защото той губи височина и излиза от обсега на радарния лъч. Според други – напротив, изчезва, защото бързо се изкачва. Решават да разделят изтребителите – единият да се гмурне до 5000 фута (1200 метра), а другият да се изкачи до 20 000 (6100 м). Първият тъкмо е започнал да се спуска, когато забелязва нещо да проблясва в далечината пред него. Докладва, че му изглежда като метеорологичен балон, но ще се приближи, за да го огледа. Ускорява към целта, която в този момент е под него. Но вместо разстоянието помежду им да се скъсява, то остава постоянно, като при това и двамата се движат срещу вятъра. Добро постижение за балон, казва си пилотът и в този момент осъзнава, че няма как да е това. Ускорява допълнително и успява да се приближи на около 1000 ярда (914 метра) до обекта. 

НЛО, снимано през май 1950 г. над щата Орегон от фермера Пол Трент. Изследване на лентата показва, че снимката е истинска.

ПОНИЧКА

БЕЗ ДУПКА

Близкото разстояние му позволява да го огледа добре. В доклада си след приземяването ще го опише като „поничка без дупка". Изведнъж „поничката" започва да набира скорост. Изтребителят ускорява след нея. Започва преследване. Гонитбата продължава над 2 минути, когато самолетът все пак успява да скъси дистанцията до обекта на около 450 метра. Точно тогава той започва пак да ускорява. Летецът си дава сметка, че го изпуска, и решава да опита да го спре с единственото средство, с което разполага – картечен огън. Зарежда и натиска спусъка. В този момент обектът се изстрелва нагоре с невъобразима скорост и изчезва.

При връщането си в базата пилотът е разпънат на кръст – фактът, че е изпразнил картечниците, е достатъчен повод за най-детайлно разследване. Той пише подробен доклад, версията от него поддържа и по време на кръстосания разпит, на който го подлагат шефовете му и офицерът от разузнаването... Командирът на ескадрилата и началникът на базата го обвиняват, че крие действителната причина за стрелбата и го заплашват с военен съд. Авиаторът настоява на своето. Обвиняват го, че е превъртял и че ще го приземят завинаги. Той не се отказва.

В следващите два дни шефовете във ВВС базата са в треска. По това време официалната позиция на висшите военни в САЩ е, че няма неидентифицирани обекти – всичко във въздуха може да бъде обяснено. Това, което разказва пилотът обаче, не пасва на никое от дежурните обяснения. Няма как да сложат други думи в устата му, но пък ако изпратят доклада му, само ще си навлекат проблеми пред началниците. Затова решават да не придвижват случая по-нагоре. Нареждат и на офицера от разузнаването да унищожи рапорта си. Той обаче не бърза да го направи, не и преди да го е показал на един много важен човек... 

Този случай никога не влиза в официалните архиви с НЛО инциденти. Но е сред най-щателно разследваните. Защото с него се заема лично човекът, който в онзи момент разполага с всичкия възможен ресурс, за да намери обяснение. Но не намира. Този човек е Едуард Рупелт – шеф на правителствената програма за НЛО. Ако някой знае най-много по темата, това е той, тъй като пред очите му са минали всички свидетелства на очевидци. Точно на него офицерът от разузнаването показва спрения си рапорт. Позовавайки се на него, Рупелт описва инцидента със стрелбата по летящата чиния в книгата си „Докладът за НЛО". Така случаят става известен, иначе можеше и никога да не се чуе за него.

Още впечатляващи истории, още за проектите, свързани с НЛО, разработвани с благословията на правителството на САЩ, за изводите в докладите и развитието на темата от секретните документи - четете само във водещия материал от февруарския брой на Списание 8.