ЗдравеМария Георгиева / 1 март 2013

Ряпа да ядеш!

Добавяш и цвекло и трапезната мартеница прогонва всякакви простуди и пролетна умора

Ряпата (Brassica rapa, Criciferae) съдържа солидна доза витамин С. В 100 г ряпа той е около 11 мг. Тъй като аскорбиновата киселина (витамин С – бел. ред.) спомага за поемането на желязото от организма, се явява ценна храна за вечно нуждаещите се от този минерал вегетарианци.

Подземният зеленчук набавя в по-скромни количества витамините А и В4. Изключително важни са обаче етеричните масла. Те са свързани не само със специфичния аромат, но и с лечебните свойства на ряпата. Имат антимикробно действие особено в лютите разновидности.

Дамите с мерак за стройна фигура е добре често да посягат към ряпата – тя е нискокалорична, а освен това подобрява цялостната обмяна на веществата. Добър помощник е при пролетна умора. 3-4 репи седмично още преди да се е появила, и може този сезон да ни се размине.

Достойнствата на белия кореноплод не свършват дотук. Белтъчините и въглехидратите в него стимулират функцията на черния дроб и бъбреците. Тук е моментът да се уточни, че в България се отглеждат основно две разновидности – бяла и черна. Всяка от тях има специфични свойства.

В пречистването на черния дроб черната има по-изразено действие

Тя укрепва клетките на органа и предпазва от токсичното действие на вредни вещества. Възбужда секрецията на чревната лигавица и усилва перисталтиката – обяснява проф. Мермерски. Бялата ряпа е по-силна в отхрачващо отношение, въпреки че и черната є посестрима се справя отлично със смекчаване на напрегнатите дихателни пътища. Консумирана в суров вид, има по-скоро профилактично и пречистващо действие. Но за лечение и усилване на ефекта проф. Мермерски и световната практика препоръчват прясно изцеден сок от кореноплода. Вкусът е натрапчив, затова е по-добре да се смеси с мед. Ряпата съдържа калций, който помага за здравината на костите.

Благотворните свойства на ряпата са познати още в Римската империя

и Древна Гърция. Плиний Стари споменава за плоски, кръгли и дълги като морков репи, използвани за храна на човека и като фураж. Някои източници споменават употребата на ряпа в още по-далечното минало. В древността ряпата е била ценена като изключително лесен за отглеждане зеленчук. По тази причина тя става много разпространена култура от Средиземноморието и в Азия.

Няма ясни данни кога е пренесена в България, но е била сред любимите храни на трапезата. Със сигурност е била позната през XIII в.

На стенописа „Тайната вечеря" в Боянската църква са изобразени комат хляб, чеснов лук и ряпа

Това според някои е доказателство за българския произход на зографа. Още по-рано, в Англия, по времето на Хенри VIII ряпата се превръща в последен писък на модата. Корените били варени или печени, а листната маса готвена като спанак или лапад.

В цяла Европа тя си остава фаворит и сред храните, и като фураж. Популярността на ряпата се пренася на Американския континент от пътешественика Жак Картие, който я посажда първоначално на територията на Канада през 1541 г. Колонизаторите я пренасят и на територията на щата Вирджиния малко по-късно през 1620 г. Местното индианско население бързо се ориентира в ситуацията и скоро започва да отглежда ряпа в крупни количества.

Има някои особености при избора и съхранението на ряпата (важат и за цвеклото - бел.ред.). Реколтата се събира през късната есен и успешно престоява до пролетта, но ако е заровена във влажен пясък. Друг, по-пригоден за града вариант е опаковането є в найлонов плик с дупки за вентилация. Поставя се в хладилник. Издържа до месец. Когато избираме ряпа на пазара, тя трябва да е тежка за размера си. Средните по размер екземпляри около 10-12 см са с най-добро качество. Твърде големите са с високо съдържание на фибри, могат да нагарчат.

Ряпата е най-добре да се консумира сурова. Настъргана на ситно се усвоява оптимално от организма. Преди консумиране може да се остави да престои половин час. По този начин се

предотвратява евентуалното образуване на газове

Топлинната обработка и особено по-продължителната, значително намалява здравословните є качества. Въпреки това присъствието є облагородява с аромат всяка супа. В Западна Европа и Америка се приготвя като киселото зеле чрез сурова ферментация. В Южна Турция пък си пийват екзотична

напитка, наречена „шалгам сую", или репена вода

Тя се приготвя от сока на ферментирал морков, подсолен, подправен и овкусен с ароматен сорт ряпа. Традиционно питието се поднася охладено във висока стъклена чаша с дълги резени мариновани моркови. Предлага се и в подлютен вариант. Вярва се, че напитката лекува махмурлук, затова е предпочитан спътник на всяка алкохолно питие.

Не може да не споменем и листата на ряпата. Те я изпреварват по съдържание на витамини и микроелементи. Има витамини С, К, А, също калций, фосфор и магнезий. От тях също може да се приготви салата, но по-често заместват спанака в готвените ястия.

Червено цвекло

за червени кръвни телца

Beta vulgaris е истинска съкровищница на полезни вещества. Кореноплодът му изобилства на минерални соли - калий, калций, фосфор, желязо, сяра, йод, витамини В1, В2 и В12. Каротинът и витамин С също присъстват. По съдържание на йод се нарежда след водораслите. Това определя благоприятния му ефект при заболявания на щитовидната жлеза, а също при затлъстяване. Страници ще са необходими за изброяването на всички достойнства на цвеклото.

Както подсказва самият му цвят, този корен е полезен за кръвта, по-специално за червените кръвни телца. Силно препоръчителен е за хора, страдащи от анемия. Повечето чудодейни качества на цвеклото се дължат на съставката бетанин. Тя е главен виновник за наситения цвят. Наименованието й е дадено през 1918 г. от нобеловия лауреат Вилщетер.

Бетанинът е водоразтворим. Има ограничена стабилност при излагане на слънчева светлина, топлина и кислород. Като натурален оцветител е подходящ за продукти с кратък срок на годност, като сладоледи и кисели млека. В хранителната индустрия се използва под индекса Е162 – натурален оцветител. За разлика от другите опасни Е-та той е безвреден и е подходящ за вегетарианци и вегани (те не хапват нищо животинско – бел . ред.).

Бетанинът е утвърден като ракоспираща субстанция

Унгарският лекар Александър Ференци е един от първите посветили се на тази дейност. След 8-годишни изследвания той стига до заключението, че съдържащите се в цвеклото съставки са ракоспиращи субстанции. Лечебният ефект се появява стъпка по стъпка за няколко седмици в зависимост от поеманото количество. Докторът установява, че оптималната дневна доза е 1 л сок, или отговарящото на това количество кореноплод. Червеният пигмент на цвеклото е доказал се помощник на човека в борбата със свободните радикали. Консумацията на цвекло подобрява и нормализира клетъчното дишане. Установено е, че там, където населението консумира големи количества червено цвекло, раковите заболявания са много по-малко. Има случаи при рак на кожата, при които налагането с компреси от сок от резени цвекло по няколко пъти на ден е довело до пълно изчезване на злокачествените образувания.

Особено полезен през зимата е коктейлът от сок от червено цвекло, ябълки и изцедени лимони, истински букет от витамини.

Той е подходящо защитно средство против тумори, жлъчка, грип, пречиства кръвта и забавя процеса на стареене. То подсилва ефекта на ряпата по асимилиране на хранителните вещества и изхвърлянето на токсините.

Червеното цвекло се развива от дивия вид морско цвекло (Beta vulgaris, подвид maritima). Естественят хабитат на дивото растение са крайбрежните райони от Средиземно море, на изток чак до Индонезия и на запад по продължението на Атлантическия океан, чак до Канарските острови.

Рецепти с корени от цвекло има записани още през II в., но същинската култивация на цвеклото в Европа набира сила чак през XVI в. Римляните познавали дългия като морков корен на дивото цвекло предимно като лекарство.

Както при ряпата, и при цвеклото е трудно да се датира с точност процесът по опитомяване, защото за разлика от семената и зърнените култури те напълно се разграждат.

БИОРЕЦЕПТИ

Коктейл „Витаминна бомба"

•50 мл сок от цвекло;

•20 мл сок от ряпа;

•20 мл сок от моркови;

•лимонов сок и мед на вкус. Консумира се максимално бързо след приготвянето, за да се предотврати загубата на витамини.

Салата „Мартеничка"

Равни количества бяла ряпа и червено цвекло се настъргват на ситно. Подправя се с лимонов сок, зехтин и сол на вкус. По желание се прибавят орехи и магданоз за още по-голяма доза витамин С.