Изгубеният свят на прадедите ни от Варна

Помните ли книгата на Артър Конан Дойл „Изгубеният свят"? Западняците обичат да цитират това заглавие в различни контексти. Друго любимо тяхно клише е за най-добре пазената тайна. На Индия, Мексико, а в случая ... на Източна Европа. Ние пък по нашите ширини ползваме други клишета – обичаме все да ни е „уникално", обичаме българското да е в центъра на света. Но без сянка от лицемерие ще кажа – всички тези определения са абсолютно верни за съществувалата някога Варненска цивилизация.

Ще ви разкажем за последните резултати от изследванията на международния екип учени, които изследват Варненското златно съкровище от халколитния некропол. На различни места в България, Румъния и Молдова учените са открили влияние на феноменалната култура Варна в поселищата и погребенията, но златните находки от Варненският некропол са кулминацията на намереното досега.

„Изгубеният свят на Стара Европа. Дунавската долина 5000 – 3500 г. пр. Хр." – така е наречена изложбата с най-старото злато, пропътувала през 2010 г. хиляди километри между Ню Йорк, Великобритания и Гърция. Тя е организирана от Института за изследване на древния свят към университета в Ню Йорк в сътрудничество с Националния исторически музей на Румъния с участието на Варненския археологически музей и Националния музей по археология и история на Молдова.

Първо изложбата гостува в Ню Йорк, след това в Оксфорд и Атина. В Оксфордския музей Ashomolean museum изложбата бе от 20 май до 15 август. Бяха представени 250 артефакти от 20 български, румънски и молдовски музеи. Те включват 40 керамични скулптурки и фигурки, 43 предмети от златни бижута, 35 красиво декорирани керамични съда, 13 гривни и огърлици от мидени черупки, 12 медни бижута, 10 медни брадвички, 11 керамични печата и 3 архитектурни модела.  Финансово изложбата бе подкрепена от фондацията „Леон Леви".

1000 години по-древна от първите градове в Месопотамия, „Стара Европа" е между най-напредналите и изискани за времето си места в света, пишат историци и журналисти, рекламирайки експонатите. Кулминацията на изложбата е най-старото злато в света от некропола във Варна, но не по-малко забележителни са антропоморфните фигурки, страхотната рисувана керамика и медните предмети.

Въпреки че археологическата работа в Югоизточна Европа започва от края на ХІХ век, западни журналисти твърдят, че публиката знае твърде малко за това праисторическо културно наследство. Според тях причините са Студената война и Желязната завеса. В действителност не е така, защото още през 70-те години малко след откриването на Варненското злато, съкровището е представено в Британския музей. Това заяви специално за списание „Осем" д-р Джон Чапман от международния екип, който проучва находките. Д-р Чапман  заедно със съпругата му д-р Бисерка Гайдарска, работят по темата в университета в Дърам, Северна Англия. Днес познанието за ранната праистория на югоизточна Европа навлиза в нова вълнуваща ера.

 

Тайните на Златната цивилизация

След 1972 г. разкопките на Варненския некропол са провеждани в продължение на 15 години от покойния археолог Иван Иванов. На обща площ от 7 500 кв. метра са разкрити 294 гроба с повече от 3 000 златни предмета. Общото им тегло е повече от 6 кг.

се оказва, че е доста по-старо –

 

от началото на късномедната епоха, каза за списание „Осем" д-р Чапман. Проучванията сочат, че енигматичната култура Варна е от началото на процеса на разгръщане на тази цивилизация. Тъй като обаче няма пик на артефактите, заключението е, че Варна не достига края на процеса на съществуването й, уверява британският учен.  

Датирането сочи, че некрополът е съществувал около 200 години. Той е от средата на пето хилядолетие пр. Хр. Интересно е, че някои от най-богатите гробове с украшенията от мидени черупки и много злато, са и най-ранни – от 4600 - 4550 г. пр. Хр. Радиоактивният метод е изследвал човешки кости от намерените скелети, но това датиране не е достатъчно, тъй като не във всеки гроб има човешки кости. Затова в момента се изследват животински кости, подчерта д-р Чапман. 

Според археолога от университета в Дърам екипът е сигурен, че начинът, по който се е развивал некрополът, не е традиционният. Обикновено едно гробище започна да се разширява от единия си край към другия. Най-ранните гробове са в единия край. В случая „Варна" не е така – ранните гробове са разхвърляни в различни места на некропола. Вероятно разширяването става около тях, на членове на тези фамилии. 

Варненският некропол е 

много, много по-древен от Пирамидите и Стоунхендж

 

Стоунхендж е отпреди 5000 г., а египетските пирамиди са на 6000, докато културата „Варна" е на 7000 години, припомни д-р Чапман. Новото датиране на английските учени чрез радиовъглеродния метод, тестван в Оксфордския университет свидетелства, че златната култура „Варна" е съществувала по същото време, когато в Бретан, Франция шества мегалитната култура. Археологът Джон Чапмън от университета в Дърам смята, че това не е съвпадение. Бретанските строители на мегалити са знаели за българското злато според него. Намерено е каменно копие на едно от златните украшения в мегалитна гробница във Франция. 

Интересното е, че в епохата на Варненската цивилизация, която е земеделска, по същото време в Англия земеделието изобщо не е  било развито, твърди още ученият. Според него тогава на Острова хората са били в ловни дружини и са се придвижвали от място на място. Поселения на ловци са типични за тогавашното британско общество. В същото време културата „Варна" сочи едно по-високо развито от социална гледна точка уседнало население, което се занимава със земеделие и има формирана сложна йерархия. Варненските фермери са много по-стари от египетските. 

Находките от селищна могила от село Хотница, Търновско, както и некропола край Дуранкулак са от същата епоха „Варна". Някои учени са класифицирали тази култура като предцивилизация, а защо, не е ясно. Напротив – според мнозина е ясно, че това е доста развита цивилизация и е всъщност първата в света.

Колелото измислено на Черноморския бряг?

Английското престижно списание „BBC History Magazine" обърна огромно внимание на Варненското злато и съпътстващите го артефакти от изложбата в Оксфордския музей. Журналистът Дейвид Кийс вярва, че културата „Варна" не само е създала първите златни артефакти в историята на човечеството, но е и открила колелото. Той се основава на твърденията на доц. Руслан Костов от МГУ. Според д-р Чапман обаче все още се дискутира кога и къде е открито колелото. Най-ранното доказателство в Европа е културата Кукутени в североизточна Румъния и Молдавия от 4 хилядолетие преди Хр. 

Дейвид Кийс подчертава, че това е най-мистериозната цивилизация в Европа и първата в света, работила с метала злато. Кийс съобщава, че учените от университетите в Оксфорд и Дърам за първи път я датират акуратно. Проучванията им сочат, че това откритие е по-старо отколкото се смяташе доскоро – между  6600 и 6450 г. Тази варненска култура е играла изключително важна роля за  икономическата търговска система, опираща се на  размяна, в Европа. Европейската международна търговия започва преди около 7300 години. Тогава континентът е луд по екзотичните егейски мидени черупки и Варна на черноморския бряг е ключов дистрибуционен център. Черупките са транспортирани с лодки от Егейско до Черно море - до Варна, после транспортирани по Дунав и с речни лодки до останалата Европа. Мидените черупки били обожавани от праисторическите вождове и украсяват гробовете им в България, Румъния, Сърбия, Унгария, Австрия и Германия, както и северна Франция, Дания и Полша. 

Изследване на френските археолози от екипа на брадвички от некропола във Варна сочи, че те са от северозападна Италия. Двете брадвички са направени от минерала жадеит и са намерени в два богати гроба в некропола. Френските археолози открили, че варненци са правили медни брадвички, чийто дизайн е същия като на френско-италианските от жадеит.  

Според Кийс културата Варна е една от най-старите напредничави култури – по отношение на мерителната система на тежести, вероятното изнамиране на колелото /макар и не за транспорт, технологията за обработка на злато и сложното йерархически общество – това е първата подобна цивилизация. Засега е открито само гробището /некропола/, а не самото селище или град. Затова археолозите имат ограничено данни за останалите аспекти от начина на живот на местните жители. Джон Чапман и Бисерка Гайдарска обаче не мислят, че около Варна е съществувало голямо селище, каквато е тезата на няколко български археолози.   

Новите изследвания в Англия и България продължават да попълват пъзела на праисторическа Варна. На Острова Джон Чапман и Бисерка Гайдарска проучват технологичното и културно развитие във Варна и Европа, използвайки резултатите от радиокарбонното датиране. В България, доц. Руслан Костов от МГУ в София смята, че хората от праисторическа Варна са използвали механично приспособление, вероятно колело, за да обработват и полират скъпоценни камъни. Първите в света фасетни скъпоценни камъни са от карнеол и фасетите са широки едва по 1,5 мм. Скъпоценните камъни от карнеoл са почти винаги с 32 фасети. Доц. Руслан Костов пък вярва ,че е открил доказателство за съществуваща система от теглови мерки, тъй като много от малките златни мъниста съвпадат с тези от карнеoл по тегло. Сега той търси още доказателства за тегловните еталони. Д-р Чапман смята, че тази теория може да е вярна, а може и да не е. Според него наистина има някои предмети с еднакво тегло, но не са много. Те може да не са предмети теглилки, а предмети от същата система на производство.   

Култура Варна, чиито артефакти са открити на територията на днешна България и Румъния е произвела една от най-хубавите керамики, едни от най-страхотните керамични статуетки и едни от най-красивите бижута. Керамиката е ръчна, без помощта на грънчарското колело, а някои съдове са само 4 мм тънки. Те са перфектно пропорционални и са фино декорирани. 

Една от теориите за Варна е, че Хората от неолита на Балканите са били първите в Европа, които са усвоили нов тип икономика, основана на земеделието и животновъдството. И това се случва преди седем милениума!! И маркира радикално начина, по който хората общуват със обкръжаващата ги среда. След милиони години номадски живот, по време на който няма особени промени, хората се установяват в постоянни поселения и започват да усвояват нови умения и модели на социално поведение. Д-р Чапман и Бисерка Гайдарска обаче твърдят, че смесеното фермерство (земеделие и животновъдство) започва доста по-късно на териториите в Гърция, България, Македония и Сърбия. Любопитно е, че точно на черноморски бряг то се появява по-късно. Или поне такива са досега археологическите материали. В бъдеще може да се открият нови доказателства за една или друга теория. 

По време на петото хилядолетие преди Христа, невероятната цивилизация на Балканите е най-напреднала в Стария свят – със значително населени поселения, сложна система от социална йерархия, високо символични култови ритуали, комплексни мрежи за размяна на големи разстояния и невероятна индустрия за обработка на мед и злато. 

Но по средата на четвъртото хилядолетие този свят изчезва

 

Причините не са ясни. Инвазия? Климатични промени? Свръхексплоатация на природни ресурси? Тези няколко идеи се дискутират от археолозите. Едната теза, поддържана от Хенриета Тодорова, е за промени в климата, драстично засушаване и затопляне. Няма обаче доказателства в полза на тази идея, каза д-р Чапман. Втората идея е, че тогавашните земеделци са преексплоатирали земята и така се е стигнало до ерозиране на почвата след късномедната епоха. За това има добър пример около Нова Загора, където това се е случило около 25-те праисторически селища. Но почвата около Варна не е изследвана. Третата теория е за инвазия, но тя е доста старомодна, смята още д-р Чапман. Той и Бисерка Гайдарска донякъде се придържат към втората теза за преексплоатацията на земята. Но двамата британски археолози имат своя концепция, че социалните проблеми, които се появяват в подобно сложно организирано общество като това на културата „Варна" са причина за изчезването. Според двамата учени не е лесно да се контролира процесът на интеграция, конкурентност и осигуряване на благосъстояние на обществото, твърди д-р Чапман. Според него в късномедната епоха е създадено общество с правила , но без съмнение и с вътрешни проблеми, които вероятно също са имали значение за колапса на „Варна". Твърде сложно е да се ръководи такова социално комплицирано общество, каза за списание „Осем" д-р Чапман.  

1000 години преди установяването на първите градове в Месопотамия ,  Варненската цивилизация е първата в Европа, вероятно и в света с толкова напреднали технологии и общество със сложна социална структура.