ЛюбопитноРадост Господинова / 6 ноември 2013

Мъжът, който живее без пари

Марк Бойл от 15 месеца не е взел и дал стотинка, но успял да нахрани 150 души

Осъзнаваме, че кулата от слонова кост, която системата строи все по-нависоко и нависоко, е нестабилна, подложена на разруха в основите си и опасна за нас, населяващите безкрайните й етажи. Готови сме да я напуснем, но ни липсва смелост, защото ни е страх да излезем от зоната на комфорт и да опознаем непознатите полета на промяната. Опитваме се да я променяме за себе си, защото мечтаем за „Прекрасния нов свят", но не като онзи, описан от Олдъс Хъксли, а изпълнен с истинско щастие, което не може да се купи.

Ирландецът Марк Бойл живее доброволно без пари. Той нито печели, нито харчи, не притежава каквито и да било средства. Това е мъжът, който каза „сбогом" на банките и сметките.

Ето какъв живот живее той в разказа му от първо лице.

Ако преди 7 години някой ми беше казал, че ще живея без пари, докато завършвах образованието си по бизнес и икономика, най-вероятно бих се задавил с полуготовата си вечеря, приготвена в микровълновата. Плановете ми тогава бяха свързани с намирането на „хубава" работа, правенето на колкото се може повече пари и купуването на стоки и вещи, които ще покажат на обществото, че съм успешен бизнесмен.

За известно време успях да се справя с тази задача. Имах страхотна работа, която се състоеше в управляването на голяма фирма за органична храна, имах яхта. Ако не бях си купил едно видео, наречено „Ганди", все още щях да живея такъв живот. Вместо това през последните 15 месеца не съм похарчил или спечелил нито едно пени.

Промяната в живота ми започна една вечер на яхтата, докато с един мой приятел философствахме, пиейки мерло. Тогава бях много силно повлиян от един цитат на Махатма Ганди: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света". Нямах ни най-малка идея каква беше тя до момента. Започнахме да обсъждаме всички големи проблеми в света – разрушаване на природата, войни за ресурси, фабриките, където работят зле платени работници при крайно нехигиенични условия и се зачудихме кой от всички тези проблеми заслужава най-много да посветиш цялото си време.

Тогава се почувствахме като две малки капки в безкрайния, замърсен океан и смятахме, че едва ли бихме променили нещо. Отдалечаването между консуматор и онова, което се консумира, расте толкова много, че дори не можем да си представим нивото на разрушение и страдание, което стои зад нещата, които си купуваме.

В интерес на истината много малко хора искат съзнателно да причинят страдание на друг. Повечето нямат представа, че те го правят директно. Оръжието, което причинява това зло са парите, особено погледнати глобално.

Ето един пример: ако сами произвеждаме храната си, няма да прахосваме 1/3 от нея, както правим сега. Ако сами произвеждахме масите и столовете, на които седим, сигурно нямаше да ги изхвърляме в момента, в който решим да сменим интериора в къщата. Ако трябваше да почистваме водата си сами, със сигурност нямаше да се изхождаме в нея.

Така че, ако исках да бъда промяната, която желаех да видя в света, трябваше да се откажа от парите. Накрая реших да постъпя точно така в рамките на една година. Направих списък с основните неща, от които се нуждая, за да оцелявам. Обожавам храната, така че поставих нея на първо място. Има четири основни начина за набавяне на безплатна храна – събиране от дивата природа, отглеждане, използване на изхвърлена храна и размяна.

През първия ден от начинанието си нахраних 150 души с меню от три блюда, приготвени от изхвърлена и събрана от природата храна. През по-голямата част от времето ядях храна, която сам отглеждах, само 5% беше изхвърлена. Готвех навън – независимо дали пече или вали.

Следващото нещо беше да си намеря подслон. Взех си каравана от Freecycle, паркирах я в една органична фабрика, където бях доброволец. Не използвах никакво електричество. Използвах дървета, отсечени при санитарна сеч или пък събирах боклуци, за да отоплявам скромния си дом с дървена камина, направена от стара газова бутилка. Имах и компост.

Къпех се в реката, а за паста за зъби използвах изхвърлена на брега кост от сепия и семена от резене – истинска смрад за един веган. За да се снабдя с тоалетна хартия, отървавах местните вестникари от стари вестници, веднъж дори използвах един със статия за мен. За да се движа насам-натам използвах колело и ремарке, а изминаването на 55 км до най-близкия град ми беше фитнесът. За осветление използвах свещи от пчелен восък.

Много хора ме определят като антикапиталист. Вярвам, че капитализмът не струва, защото търси безкраен растеж на планета с ограничени ресурси, но не съм „анти" спрямо нищо. Аз съм ЗА природата, ЗА обществото и ЗА щастието. Ето, кое е нещото, което не разбирам – ако консуматорството и разрушаването на природата носят щастие, тогава всичко би имало смисъл, но всички ключови фактори за нещастие – депресия, престъпление, психични заболявания, наднормено тегло, самоубийства – всички те се повишават, това значи, че повече пари не водят до повече щастие.

Иронично, тази година за мен беше най-щастливата в целия ми живот. Имам много повече приятели, отколкото всякога, не съм се разболявал нито веднъж през последната година и никога не съм бил в по-добро физическо състояние. Открих, че истински сигурен те правят не парите, а приятелите. Повечето западни общества са всъщност много бедни… на духовност. Истинската независимост е взаимната зависимост.

Може ли всички да заживеем така от утре? Не. Ще бъде катастрофално, твърде пристрастени сме. Но ако започнем да създаваме такива общества от по 150 души – защо не? 90% от времето, когато сме живеели най-екологично, не сме имали нужда от пари. Ние сме единствените видове, които толкова много използват природата и все пак са толкова отдалечени от нея.

Много хора ме питат какво ми липсва от предишния ми живот свързан с удобството и бизнеса. Стрес, трафик. Заявления от банките. Безкрайни сметки. О, и една чаша органична бира с моите приятели в бара.

Това не е единствената подобна история, която сме ви представяли. Подробния разказ на Хайдемари Швермер, която от 20 години живее без пари, четете в брой 8/2012 г. на Списание 8.

Източник: Worldobserveronline