изображение: iStock
Едно интригуващо проучване, анализиращо мозъчната дейност на умиращ човек, предполага, че животът ни може би наистина проблясва като на филмова лента в минутите преди да преминем отвъд.
Всъщност констатациите дошли случайно. Лекарите се опитвали да спасят 87-годишен пациент, който паднал лошо и впоследствие развил епилепсия. Той бил закачен за апарата за електроенцефалограма (ЕЕГ), за да наблюдават медиците мозъчната му дейност и да определят правилния курс на лечение. Пациентът прави сърдечен удар и умира внезапно. Машината обаче продължава да записва мозъчната му дейност. Така лекарите се сдобили „по невнимание" с първия по рода си запис на мозъчната дейност на човек при настъпване на смъртта му.
„Това всъщност беше напълно случайно, ние не планирахме да правим този експеримент или да записваме тези сигнали“, обяснява съавторът на изследването д-р Аджмал Земар пред BBC. Данните от ЕЕГ, бяха наистина поразителни, тъй като показаха мозъчна активност, свързана с разгръщането на паметта през 30-те секунди преди и след смъртта на мъжа. Въпреки че лекарите не знаят точно какво е ставало в ума на пациента в този времеви отрязък, според Земар „това може да е последното извикване на спомени, които сме изпитали в живота, и те се възпроизвеждат в мозъка ни през последните секунди преди да умрем."
Като се има предвид, че това е единичен случай, включващ индивид с увреден мозък, изследователите се въздържат да направят каквито и да е генерални заключения в изследването си. Земар заявява пред сайта Insider, че „това, което можем да твърдим, е, че имаме сигнали точно преди смъртта и точно след спирането на сърцето като тези, които се случват при здравия човек, когато сънува, запаметява или медитира“. Той също така отбеляза, че „тези открития предизвикват нашето разбиране за това кога точно свършва животът и генерират важни въпроси, като тези, свързани с времето за даряване на органи“.
Други невролози, запознати с изследването, повториха призива на Земар за предпазливост, преди да се заявяват някакви конкретни заключения за това какво точно са документирали лекарите. „Невъзможно е да се каже дали записаната дейност е в основата на някакъв конкретен вид субективно преживяване, дали това са така наречените „преживявания близо до смъртта“ или впечатления от живота, които проблясват пред очите ни“, казва професор Анил Сет пред The Guardian. „И вероятно все още ще останем така, в неведение за тези процеси" - добавя той. Докато личността изживява последните си моменти от земния живот е малко вероятно да сподели на някого какво минава през ума му, докато той напуска царството на живите.
