Камбоджа, Ангкор Ват
Минко Михайлов е роден през 1972 г. в Пловдив. Женен, с две деца. По образование е биолог и първите му снимки преди повече от 20 години са на диви животни, насекоми и растения. Неусетно фотографията се превръща в негова страст и се разгръща в много други жанрове. Сред любимите му са туристическа фотография, пейзаж, портрет, диви животни, макро. Води различни курсове по фотография за начинаещи и напреднали. Още негови снимки можете да видите на Minko Mihaylov Photography във фейсбук.
Прелистете страниците
Дали пътуването е най-добрата метафора за живота? Тук бих цитирал една мисъл на свети Августин: „Светът е книга и който не пътува, стои само на една страница“. По темата имам още една любима мисъл, тя е на Марк Твен: „20 години по-късно ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Затова вдигайте котва, плавайте извън осигурените пристанища. Проучвайте. Сънувайте. Откривайте“.
Тайланд
От Лаос до Сахара
Исландия, Виетнам, Камбоджа, Лаос са места, които бих посетил отново с удоволствие. Но най-вълнуващото ми пътуване беше в Западна Сахара.
Тайланд, гр. Чианг Май
Оранжево небето
Любимият ми цвят е оранжевото, може би защото го свързвам със слънцето и лятото, любимия ми сезон.
Тайланд, Андаманско море
Пътуването филтър
Пътуването ми дава възможност да видя живота от друг ъгъл. Срещата с различни природни и исторически забележителности, култури и хора, всеки от които със своя история и темперамент, ме карат да отключа въображението си. Пътуването ми дава шанс да преосмисля кое е наистина важно в живота ми и кое – не; да осъзная колко преходни са ежедневните терзания и теми. На хората, които сега се насочват към фотографията, бих казал, че тя е едно прекрасно и обсебващо занимание. Бих ги посъветвал да не робуват на техниката, а да наблегнат на собственото си усъвършенстване, защото не апаратът прави снимката, а фотографът.
Исландия, вулканът Керид
Здравей и благодаря!
Няма универсално правило как да бъде предразположен човек за снимка, както няма и универсална формула във фотографията. Подходът винаги е индивидуален и зависи от културата, религията, социалния статус и т.н. Но има нещо, което почти винаги работи. Това е усмивката, както и „здравейте“ и „благодаря“, казани на местния език.
