изображение: iStock
Каква е ситуацията с коронавируса в момента в Австрия?
Актуалните данни към 16 ноември показват, че до тази дата в страната има общо 135 788 активни случаи на потвърдена коронавирусна инфекция. Това възлиза на около 1.5% от общото население на Австрия. Към днешна дата 22% от леглата в интензивните болнични отделения са заети от пациенти с коронавирус. Броят на смъртните случаи до този момент е 11 457, а 832 634 души имат статут на прекарали заразата.
В какво точно се изразяват последните мерки, предприети от австрийското правителство срещу неваксинираните?
Деца от 6 до 12 години са задължени да представят отрицателен тест, за да посещават повечето затворени публични пространства. Очаква се до края на седмицата австрийското правителство да наложи вечерен час, който ще засегне и ваксинирани граждани. Следващата степен ще е национален локдаун за всички – стъпка, която се обсъжда активно от управляващите през последните седмици.
Каква е позицията на политическите партии по въпроса?
А на медицинските експерти?
Как там се обясняват високите нива на заразени при толкова много ваксинирани?
Има ли протести от страна на организации, сдружения и др.? Въобще как австрийското общество приема тези мерки?
Относно как австрийското общество приема тези мерки, мога да споделя единствено моята лична преценка. По мое мнение, ваксинираните граждани тук са предимно пасивни и приемат наличните политики поради нежелание за противопоставяне срещу официалното становище на правителството.
Повечето неваксинирани са предимно уплашени и се стремят да не са център на внимание поради страх от дискриминация и критика.Ширят се мнения, че в Австрия се налага тоталитарен режим, който напомня на един такъв отпреди 80 години. Обсъждат ли се в самата Австрия такива паралели?
Отново искам да подчертая, че изразявам единствено моята лична интерпретация на ситуацията. Не съм живяла по време на националсоциалистическия режим и познавам неговите характеристики единствено от часовете по история, както и литературата, която съм чела в свободното си време.
Паралелът, който мога да направя, с режима отпреди 80 години, не се поражда вследствие на новия локдаун за неваксинирани (това е просто поредният израз), колкото се базира на цялостната медийна политическа кампания около вируса, която се провежда от самото начало на пандемията, но ескалира особено през изминалата една година.
Наблюдаваме целенасочена кампания за разделение на обществото между ваксинирани и неваксинирани, без задължително придържане към научната основа и наличните данни за вируса, неговите свойства, разпространение и последствия.
Мога да разгърна в детайли този прочит, но не е нужно да навлизам в допълнителни обяснения, тъй като всеки може да проучи сам за отношението в публичното пространство през първата половина на изминалия век към една определена група от обществото. Интересно е да се видят тогавашните становища за „опасността“, която тази група носи и предприетите обществени мерки за ограничаването й преди официалното навлизане на националсоциализма. Както винаги, най-добре е човек сам да си направи изводите.
Има ли страх в обществото?
Страх определено има, натиск върху обществото също. От една страна той е обществен, тъй като на теория личният избор за здравен статут все още съществува, но на практика е неприложим. Лично аз познавам няколко млади човека, на които им е отказано наемането на работа, като ясно им е заявено, че причината е единствено липсата на ваксинация. Засега това не би трябвало да е легитимна причина, тъй като служителите в Австрия имат правото да представят отрицателен ПСР тест на всеки трети работен ден, но на практика такива случаи се множат.
Иначе разделението в австрийското общество по мое мнение е по-скоро изкуствено създадено и е пряк резултат на информационната кампания около вируса. Извън наличните мерки и комуникацията в социалните мрежи, където човек лесно попада на крайни мнения и от двете групи, разделението е минимално. Наблюдава се най-вече в професионалната среда.
Дали се оказва натиск върху медии или отделни личности?
Тук преценката е трудна. В официалните медии има единодушна позиция, в унисон с официалното статукво, представено от управляващите. Отново споменавам, единствено в частни групи или частни онлайн блогове човек може да прочете критични мнения. Дали това е заради натиск, автоцензура или по други причини, нямам достатъчно информация, за да преценя.
Вас лично как ви засяга ситуацията и как изобщо живеят австрийците при тази нова реалност?
От всички въпроси в това интервю, този е може би най-трудният. Мога да бъда изчерпателна, но ще се опитам да отговоря така:
Ситуацията ме засяга дълбоко, както и всеки един от нас, но още от началото на пандемията аз лично съм предприела мерки и промени, с цел минимизирането на последствията върху личния ми и професионален живот, както и запазване на моето физическото, ментално и здравословно състояние. Тренирам редовно вкъщи, провеждам ежедневни разходки с децата в гората, увеличила съм приема на витамини С и D, комуникирам с хора, с които мога да водя открит и свободен диалог и дебат, ограничила съм консумацията на информация от публични медии и съм се ориентирала предимно към разглеждане на научни изследвания, анализи и данни.
Какви са вашите прогнози и усещане за близкото бъдеще?
Моята лична прогноза за близкото бъдеще е, че пандемията няма да приключи в скоро време. Очаквам това да е основно предизвикателство през следващите няколко години, както за политическото, така и за гражданското общество. Очевидно е също, че националните здравни системи, дори и в развитите държави, имат сериозни пролуки и нужди.
Ще наблюдаваме и все по-засилено ограничение, ако не и направо отнемане, на основни граждански и човешки права. Тук прогнозата ми се основава на фактите от последните месеци.
В крайна сметка вярвам, че личният избор решава всичко, а понякога се вижда тенденцията да подценяваме точно неговата сила.
