Феноменалните процеси в Африка, свързани с разпространението на пандемията от коронавирус, продължават да учудват учените и изследователите. Различни паралелни проучвания сочат, че много африкански страни, включително Малави, изглежда вече са навлезли в по-малко опасния и сравнително спокоен стадий на коронавирусната пандемия.
Кондвани Джамбо е имунолог в Малави. Миналата година си поставя амбициозната цел да определи точно колко хора в страната му са били заразени с коронавирус от началото на пандемията. Джамбо, който работи към Програмата за клинични изследвания Малави-Ливърпул-Уелкъм Тръст, знае, че реалният брой случаи вероятно ще се окаже по-висок от официалните числа. Мащабът на разпространението обаче се оказва отвъд всичко, което е очаквал – с огромно мнозинство малавийци, заразени много преди да се появи официалната информация за варианта омикрон. "Бях много шокиран", казва той.
Малави от дълго време е в нещо подобно на това, през което минават в момента много страни - масивни омикронови вълни, считани за Светия Граал: ендемичния стадий на пандемията, в който коронавирусът се превръща в по-предвидима сезонна буболечка като грипа или обикновената настинка. Всъщност, топ учените в Африка казват, че Малави е само една от многото страни на континента, които изглежда вече са достигнали — ако не съвсем ендемичност — то поне до етапа с доста по-нисък праг на опасност. Поне това сочат данните от двете последни проучвания.
Преди омикроновата вълна Малави изглежда не е била ударена прекалено силно от COVID-19. "Вероятно по-малко от 10% от населението са минали през инфекцията" - уточнява Джамбо. До болница са стигнали също много малко хора - дори по време на пика на всяка следваща вълна.
Данните са противоречиви, но и тълкованията им също могат да са с вариации, така че е трудно да се разбере какво наистина се е случвало в Малави. Населението на страната е много младо — с медиана на възрастта около 18 години. Това предполага, че повечето инфекции преди пристигането на омикрон, вероятно са били асимптоматични и едва ли са били засечени от официалната статистика. Хората не са се почувствали достатъчно неразположени, за да отидат в болницата. Тестовете в страната недостигат от самото начало на пандемията. Били са пазени само за хора с тежки симптоми или за тези, които е трябвало да пътуват зад граница и да се върнат.
За да се ориентират в здравната обстановка в държавата си, Джамбо и сътрудниците му се обръщат към друг потенциален източник на информация: хранилище на кръвни проби, събирани от малавийците месец след месец от националната кръвна банка. Изследователите проверили колко от тези проби имат антитела за коронавируса.
Тяхната констатация: До началото на третата вълна от COVID-19 на Малави с варианта делта миналото лято, 80% от населението вече е било заразено с някакъв щам на коронавируса. "Нямаше абсолютно никакъв начин да предположим, че това нещо се е разпространило толкова много", казва Джамбо.
Подобни проучвания са правени и в други африкански страни, включително Кения, Мадагаскар и Южна Африка, добавя Джамбо. "И практически на всяко място, където са направени, резултатите са абсолютно еднакви" — много високо разпространение на инфекцията, открито доста преди пристигането на омикрон.
По-малко от 5% от малавийците са напълно ваксинирани. Така че видимата им устойчивост към тежка болест вероятно е била изградена в резултат на цялото предварително излагане на по-ранни варианти. Според Джамбо неговите сънародници са минали през оригинала, през бета и делта версиите му и "изглежда, че комбинация от трите е успяла да неутрализира омикрон варианта да се развите като причинител на тежко заболяване."
Южна Африка е придобила имунитет чрез предварителни инфекции, категоричен е и експертът по ваксини в Университета на Витуотърсранд Шабир Махди. Различното от Малави е, че Южна Африка плати за този имунитет висока цена. Населението на Южна Африка е доста по-възрастно от това на Малави, а по време на делта вълната миналото лято болниците в страната бяха претоварени многократно над капацитета си.
И все пак, казва Махди, важното е, че "стигнахме до момент, в който най-малко три четвърти — а сега след омикрон, вероятно 80% — от южноафриканците са развили имунитет и поне защита срещу тежки болести и смърт".
Колко дълго може да продължи естественият имунитет след преболедуване? Махди е оптимист. Изследванията сочат, че този тип защита може да продължи поне една година. В африканските страни (и вероятно в много други държави с ниски и средни доходи, със сходен опит с COVID-19) вече е ясно: "Мисля, че стигнахме до повратна точка в тази пандемия. Това, което трябва да направим, е да се научим да живеем с вируса и да се върнем към възможно най-голяма част от нещата, характеризиращи едно общество като нормално."
