Къдър от „Полет над кукувиче гнездо", реж. Милош Форман, 1975
„COVID-19 е колективен риск. Заплашва всички и всички ние трябва да си сътрудничим, за да намалим шанса коронавирусът да навреди на всеки един индивид. Наред с други неща, това означава запазване на безопасни социални дистанции и носене на маски. Но много хора избират да не правят тези неща, усилвайки разпространението на инфекцията. Когато някой избере да не следва насоките за общественото здраве, свързани с неразпространението на коронавируса, той нанася щети на общественото благо. Това е егоистично и своеволно поведение и е в ущърб на мнозинството".
Това твърди Паркър Кръшфийлд, доцент по медицинска етика, хуманитарни науки и право от Западния Мичигански университет в своя статия, публикувана в The Conversation. Той предлага доста странен начин за справяне с непокорните членове на обществото, които не желаят да спазват мерките и локдауните (авторът нарича тези хора „дезертьори").
Според Кръшфийлд, демократично приетите приложими правила като носене на маска и социална дистанция – може да работят ефективно, ако дезертиращите по някакъв начин бъдат принудени да се придържат към тях.
„Изследванията ми в биоетиката се фокусират върху въпроси как да бъдат убедени недисциплинираните отцепници да се качат на борда на това, което е най-добро за общественото благо.
За мен изглежда проблемът с коронавирусните дезертьори би могъл да бъде решен чрез тяхното морално подобрение: както вие получавате ваксина или бустер, за да се подсили имунната ви система, на дезертьорите може да се даде вещество, което да въздейства върху промяната на тяхното социално поведение така, че да ги приобщи към общите интереси. Може ли психоактивно хапче да е решението на пандемията?"
Авторът на скандалното предложение съзнава, че то е твърде спорно, но настоява този вариант поне да се обмисли, предвид огромното значение на социалното сътрудничество в борбата за овладяване на COVID-19. Той прилага няколко примера от експерименталната икономика, с които доказва тезата си, че поведенческите дефекти са общи за ситуации, в които хората са изправени пред колективни рискове. При неспазване на мерките от всички - обикновено всички губят, защото хората отказват да сътрудничат и резултатите рязко падат.
И след като има толкова много хора, които не осъзнават своята отговорност пред обществото и поколенията и отказват да го играят „коорпоративно отговорни" като единици от това общество, те трябва да бъдат „моделирани" по някакъв начин и тласнати към друг вид действия, разсъждава Кръшфийлд.
„Вярвам, че обществото може да се развие към по-добро, както в краткосрочен план, така и в дългосрочен - както чрез повишаване на способността на организма да се бори с болестта, така и чрез подобряване на способността на мозъка да си сътрудничи с другите.
Моралното подобрение е използването на вещества, които да ви направят по-морални. Психоактивните вещества действат върху способността ви да разсъждавате какво е правилното нещо, или способността ви да бъдете по-съпричастни, по-емпатични или алтруистични, или обединени с идеята."
Авторът припомня, че едно от веществата в хапчетата за морално подобряване може да е окситоцинът - химикалът, който, наред с други неща, може да повиши трудолюбието у индивида и да го накара да бъде по-съпричастен и алтруистичен, по-даващ и щедър. Псилоцибинът пък е активният компонент на „магическите гъби". Доказано е, че тези вещества понижават агресивното поведение при пациенти с антисоциално личностно разстройство и действат благотворно за подобряване на способността на социопатите да разпознават емоциите в другите.
Кръшфийлд пише, че тези вещества взаимодействат пряко с психологическите подпори на моралното поведение. Психоактивните вещества са всякакви - могат да направят човека по-рационален при вземането на решение. Дезертьорите, подобрени морално с хапчета, щели вече да се вразумят и да не се противопоставят на общественото мнение, осъзнато да носят маски, да спазват дистанция и да правят нещата, които са правилни за народа.
Въпреки че сгрешена доза окситоцин може да доведе до ефекти, обратни на желаните, това „не означава, че хапче за морал е невъзможно. Решението на недоразвитата наука не е да се откажеш от нея, а да насочваш ресурси към свързани изследвания в невронауката, психологията или една от поведенческите науки" - обяснява експертът по медицинска етика.
Друго предизвикателство е, че дефектните членове на обществото - дезертьорите, които се нуждаят от морално подобрение, всъщност са най-малко склонни да се запишат за него. Авторът стига до абсурдното допускане на скандалното решение - моралното подобрение да стане задължително или да се прилага тайно...
„Сценарият, при който правителството принуждава всички да си ударят „морален бустер" е пресилен. Но подобна стратегия може да е изход от тази пандемия, както и за бъдещо спасение от страданието, свързано с изменението на климата. Затова трябва да мислим за това сега" - заключава Кръшфийлд.
