изображения: iStock
Но какво представлява Т-клетъчният имунитет и защо именно той дава най-точната диагностика – ще разберете от задълбочената статия от брой 12/2021 г. на Списание 8.
Вирусите най-общо са изградени от субмикроскопични вътреклетъчни паразитни частици от генетичен материал (РНК или ДНК), защитен от протеинова обвивка. Те са на границата между живата и неживата материя. Не могат да се размножават самостоятелно и оцеляват дори в суровите условия на открития Космос със стотици години! Когато попаднат в благоприятната среда на жив организъм, започват да се размножават (репликират). Минава време, докато количеството им стане достатъчно голямо, за да се появят симптоми на болест. Този период се нарича „инкубационен“. Тялото ги разпознава като антигени – вещества, които провокират имунната система. Такива чужди за него тела могат да са не само вирусите, но и бактерии, белтъци, полизахариди и пр. За да се справи с тези нашественици, нашият почти съвършен организъм поддържа защитна армия.
Вродената ни и придобитата имунна система
Ако патогените успеят да проникнат в организма въпреки усилията на вродената имунна система и наличните защитни механизми, тялото пуска в действие следващото ниво на закрила: придобитата имунна система. Тя обаче реагира по-бавно, обикновено `и трябват четири до седем дни, когато среща патогена за пръв път. Тази имунна система е специализирана и се бори срещу точно определени патогени. Тя регистрира „нашествениците“ и въвежда тази информация в така наречената „имунологична памет“. Тази памет разпознава враговете ни, с които вече си е имала работа, и веднага включва в действие придобитата имунна реакция. Така тялото може да реагира бързо и ефикасно срещу инфекциите. Придобитата имунна система бързо разбира какво трябва да се прави и реагира по съответен начин. Тъкмо по тази причина ние боледуваме от определени болести само веднъж през живота си. Ваксинациите също дължат ефекта си на придобитата имунна система.
Спиред друга класификация придобитият имунитет, наричан още специфичен, се разделя на клетъчен и хуморален, като разделението е условно, тъй като и двата вида са взаимно свързани. Хуморалният имунитет се осъществява от Т-лимфоцити, NK клетки и други клетки. Клетъчният реагира чрез антитела – белтъчни молекули, които се свързват с антигените, а след това ги изхвърляме от организма.
Тестовете за антитела
Откриването на антитела е проверка дали имаме изграден имунитет след преболедуване и след поставяне на ваксина. Тези тестове могат да дадат отговор на въпроса колко време след ваксината се появяват неутрализиращи антитела и колко дълго се задържат в достатъчно висока концентрация, за да осъществяват защитната си функция. Ако обаче нямаме висока концентрация на антитела, но вече сме преборили вируса, това не означава, че организмът ни няма да се справи с него, след като го срещне пак.
Имунитетът срещу SARS трае над 15 г.„След като имунната система победи нашественика, имунният отговор стихва. Това не е учудващо, защото природата е мъдра и икономична – няма смисъл да поддържа производството и дейността на високоспециализирани клетки и молекули, когато не е налице непосредствена опасност. Това е и причината, поради която изработените в резултат от инфекцията антитела намаляват с времето“, обяснява проф. Радостина Александрова.
Те намаляват, но от този факт не следва, че нямаме имунна защита. Затова изискването за антитела над 150 единици БАУ не осигурява достатъчно информация за потенциалния имунен отговор. „Имунитетът след заразяване е доста дълъг. Например, след SARS (атипична пневмония, причинена от коронавируса SARS-CoV, която бе съобщена за първи път през ноември 2002 г. в Южен Китай) имунитетът продължава повече от 15 години“, казва Виталий Зверев, ръководител на катедрата по микробиология, вирусология и имунология в университета „Сеченов“ в интервю за Business Online. Ученият е категоричен, че „болестта предизвиква по-пълен имунен отговор от всяка ваксина. Дори и най-добрата.” Причината за това, както вече стана ясно, е Т-клетъчният имунитет!
Не е само антитела
Т-лимфоцитите са живи кръвни клетки, които разпознават клетката, заразена с вирус, и я унищожават, като по този начин прекъсват веригата на разпространение на вируса в организма. Резултатите показват, че Т-клетъчният отговор при хора, които са се възстановили или са били в контакт с COVID-19, е много разнообразен и няма пряка връзка с нивото на антителата.
Различните групи от Т-лимфоцити изпълняват четири основни задачи: идентифицират и изучават антигена; предават информация за него на други части на имунната система; унищожават антигена; запомнят го. Паметта им е голяма, постоянна и дълготрайна! Те се формират и узряват в тимуса, откъдето произлиза названието им. При някои индивиди поради особеностите на имунитета (или заразени с ниска доза от патогена) Т-клетъчната връзка елиминира вируса от тялото, без да се увеличи производството на антитела. Поради това понякога клинични симптоми не се развиват.
Следователно някои хора са придобили имунитет към SARS-CoV-2 най-вероятно благодарение на Т-клетки, които преди това са били „активирани“ от други коронавируси и са запазили имунологична памет. Има пациенти, които никога не са се срещали със SARS-CoV-2, но имат Т-лимфоцити, които реагират на този вирус и го елиминират от тялото.
Изследването е възможно
„По-задълбоченото изследване на имунната система, в която Т-клетъчният имунитет има ключова роля, би било най-добрият ориентир да разберем дали имаме нужда от ваксина. Ако има имунитет, е възможно ваксината да е излишна и рискова. Извършването на масова имуннна модулация, без да е ясно накъде ще се тласне реакцията, може да предизвика бум на автоимунни и ракови заболявания“, пояснява д-р Радослав Тошков, специалист по функционална медицина с повече от 25 години опит.За изследването се анализира венозна кръв, като задължително условие е пациентът да не е на терапия с потискащи имунитета лекарства. Препоръчително е след преболедуване или имунизиране желаещите да направят изследването поне 10 дни след пълното им възстановяване или 10 дни след поставяне на втората доза ваксина. Няма времево ограничение след това.
„Изключително важни са т.нар. функционални тестове, защото е възможно да няма изменения в количествените параметри, но клетките (или част от тях) да са с нарушени функции. При един от тези тестове се измерва способността на Т-клетките да се делят в отговор на специфични стимули. Сред традиционните методи за изследване на Т-клетките са и техниките, при които се измерва нивото на специфичен продукт, който те отделят при определени условия“, разяснява проф. Александрова.
По-точно това, което се предлага в българските лаборатории, е измерване на промяната в концентрацията на интерферон гама в кръвта след стимулация на лимфоцитите с антиген на COVID-19. Интерферон гама се произвежда от Т-лимфоцитите, NK клетките и някои други клетки при специфичния имунен отговор. Интерферонът потиска вирусното размножаване, има имуностимулиращ и имуномоделиращ ефект.
Антителата унищожават заразена с вирус клеткаСпоред проф. Александрова пандемията дава сериозен тласък на проучванията върху Т-клетъчния имунен отговор. Особено в онази му част, която прави възможно рутинното му изследване при широк кръг хора, и това ще се отрази благоприятно не само на борбата със SARS-CoV-2.
Изучаването на имунния отговор, по-специално на Т-клетъчния имунен отговор срещу SARS-CoV-2 обаче е изправено пред редица предизвикателства. Ето някои от тях:
- - Определяне на специфичните за вируса Т-клетки е технически по-сложно в сравнение с анализа на антителата, изисква по-скъпо струваща апаратура и висококвалифициран персонал, специализиран в конкретната област. Далеч не всички тестове са подходящи за масово приложение в клиничната практика;
- - Пробите се вземат обикновено от венозна кръв, но тя не дава пълна картина за ролята на Т-клетките. Анализирането на проби от други източници (напр. костен мозък, лигавици, бронхоалвеоларна течност) е важно, но трудно осъществимо;
- - Всеки човек има своя индивидуален имунен отговор.
В перспектива
В апел, оповестен в медиите, те призовават за създаване на Национална програма за изследване на населението за наличие на Т-клетъчен имунитет. Позовавайки се на специалисти, сред които проф. Андрей Чорбанов, ръководител на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН, те изтъкват, че дълготрайната имунна памет е най-добрият показател за момента, който може да защити от заразяване в дългосрочен план.
„Скринингът е трудоемка дейност, но по-лесно ли е на хората в ковид отделенията?! Трябва да се мисли в перспектива. Лечението е емоционално тежко и за болните, и за персонала. Това, което в момента се прави – да се пускат само ваксинирани в заведения, кина, театри и т.н., не решава въпроса, при положение че ваксинираните също са фактор на масовото заразяване. Трябва да се търси начин да се спре заболеваемостта. Сертификатът създава измамно чувство за сигурност“, заявява Пенка Георгиева, председател на пациентските организации „Заедно с теб“.
Изследването на Т-клетъчния имунитет ще преодолее дискриминацията с ограничителните мерки за преболедувалите преди повече от година, както и на тези, които са срещнали вируса без симптоми, но не могат да докажат действащ имунитет с достатъчно високо ниво на антитела.
Скринингът върху диагностиката на Т-клетъчния имунитет е реална възможност да бъдем по-прецизни в определянето на потенциалните рискове от заразяване и боледуване. Предложението на пациентските организации очаква внимание и реакция от страна на управляващите.
