Ще се върнем ли към ръкуването и прегръдката

Една от най-големите промени, прогнозирани по време на пандемията, беше дългосрочното преминаване към работа от дома или хибридна ангажираност - и от офиса, и от вкъщи. 

В Обединеното кралство делът на хората, работещи от вкъщи поне част от времето, се е увеличил от 27% през 2019 г. на 37% през 2020 г., преди да спадне до 30% през януари 2022 г. По същия начин в САЩ делът на работещите от вкъщи е намалял от 35% през май 2020 г. до 11% през декември 2021 г.

Една от основните причини хората да се връщат в офиса са очакванията на работодателите. Много компании са загрижени, че ако хората продължат да работят от домовете си, това може да повлияе на изграждането на екип, креативността и производителността на служителите.

Но сред служителите има по-голям апетит за хибридна работа и гъвкаво работно време. Едно скорошно многонационално проучване установи, че от приблизително една трета от наетите лица, работили у дома преди и по време на пандемията, приблизително половината са заявили, че искат да го правят в бъдеще.

Пандемията не успя да създаде траен навик за онлайн пазаруване, но накара повече от нас да го правят. Това беше ли достатъчно убедителна причина да се замислим дали пък вече не е изчезнала нуждата ни от реални магазини?

Не. Пазаруването в обикновените магазини вече започна да се възстановява. Последните данни за движенията на хората, събрани анонимно от мобилни устройства, показват как в много страни, преди да удари омикрон, пътуванията до търговските обекти и местата за отдих са се върнали до нивата отпреди пандемията и вече започват да се възстановяват.

Нарастването на онлайн продажбите също не е толкова драматично или продължително, както мнозина прогнозираха. В Обединеното кралство онлайн продажбите съставляват 20% от общите продажби на дребно преди пандемията. До февруари 2021 г. този показател се е повишил до 36%, преди да спадне стабилно до 25% през февруари 2022 г.

Един навик, за възстановяването на който ще ни трябва повечко време, е любовта ни към международните пътувания отпреди пандемията. Туристическият сектор претърпя сериозни загуби по целия свят и все още се бори за оцеляването си. Международната организация за гражданска авиация на ООН прогнозира, че международните пътувания през 2022 г. все още ще са почти наполовина по-малко в сравнение с 2019 г.

Британско проучване от миналия септември установи, че докато 80% от хората планират почивка в Обединеното кралство през следващата година, само около 40% обмислят да заминат в чужбина. За сравнение, до юли 2019 г. 64% от британците са пътували в чужбина за почивка.

Нежеланието на хората да пътуват до голяма степен се дължи на опасенията за вируса и объркването относно правилата за пътуване. Тъй като притесненията намаляват и правилата отпадат, може да видим "мини-бум" в почивките.

В началото на пандемията някои коментатори – включително главният медицински съветник на САЩ д-р Антъни Фаучи – предположиха, че може никога да не се върнем към ръкуването. Саймън Никълъс Уилямс - автор на тази статия и колегата му д-р Кимбърли Диенес, твърдяха, че е жизненоважно тези ритуали да се върнат, тъй като носят социални, психологически и дори биологични ползи.

Остава ли ни вкоренен навикът за социално дистанциране? Срещаме ли се с по-малко хора? Все така ли е ограничен физическият ни контакт с тях? За повечето хора - не. Данните показват, че само една трета от хората в Обединеното кралство все още редовно избягват близки срещи с роднини и приятели, което е най-ниският процент от началото на пандемията.

Но наистина, само времето ще покаже доколко пандемията ще промени навиците ни. По-смелите прогнози обаче – че пандемията ще промени напълно и необратимо начините ни на работа, пазаруване, пътуване и общуване – сега изглеждат преждевременни и преувеличени. Пандемията ни научи, че можем да работим, учим, пазаруваме и общуваме по различни начини, но въпросът сега е дали все още го искаме.

Степента, до която ще се върнем към старите си начини, може също да зависи от нашите личностни характеристики, за които е доказано, че оформят съответствието ни с новото поведение. Например, тези, които по природа са по-отворени към нови преживявания или по-екстровертните, може да са по-нетърпеливи да пътуват в чужбина или да общуват в по-големи групи.

И накрая, пандемията може да е послужила като напомняне колко много ценим ежедневните си контакти с другите - в магазини, ресторанти, офис, театър, изложбени зали. Хората искат да се върнат към познатите начини, които съживяват тази потребност – например да вземат нещо от магазина на път за вкъщи от работа. Преди всичко пандемията ни научи, че трябва да се свързваме с другите и че онлайн комуникация никога не може да замени реалното общуване лице в лице.