Снимка: Wikimedia.org
В понеделник Китай отчете нов дневен рекорд на инфекции с Covid-19 с 40 347 случая. Градовете Гуанджоу и Чунцин, с хиляди случаи, се борят да овладеят огнищата. Стотици инфекции бяха регистрирани и в няколко други града в страната, пише The Guardian.
В Пекин и Шанхай хиляди се събраха да протестират срещу драконовските мерки на правителството и неистовия стремеж на властите към „нулев ковид“. „Ние просто си искаме нашите основни човешки права. Не можем да напуснем домовете си, без да си направим тест“ – споделя пред британското издание анонимен протестиращ.
В централния град Ухан, където преди три години започна пандемията, стотици жители излизат по улиците, разбивайки метални барикади, преобръщайки палатки за тестване за Covid и настояват за край на локдауните, пише The Guardian. Тълпата разрушила улични кабини за тестване и в Ланджоу.
Това е система, която се стреми да елиминира, а не да съжителства с коронавируса, написа неотдавна в обширен репортаж от карантинен лагер кореспондентът на Файненшъл Таймс в Шанхай - Томас Хейл. Той разказа подробно как още след пристигането му властите са опразнили хотела, в който е бил отседнал с цел да бъде изолиран и изпратен в карантинен център край Шанхай. Според Хейл – „задържането“ му е било по-скоро инсценирано, отколкото следствие от спазване на строгите изисквания. Вечерта на пристигането си той посетил бар. След това властите му се обадили с новината, че един от посетителите на бара е бил с положителен тест. Това означавало, че американецът е бил контактен и предстои извозването му.
След два часа разбира, че хотелът му е опразнен, защото той е бил контактен. Идва специален автобус, който да го отведе в карантинния лагер. Шофьорът и останалите от екипа са били със защитни костюми. В автобуса дори нямало болен от ковид – всички са били само контактни.
„PCR тестването в Китай е почти ежедневен ритуал и кабините за тестване са почти на всеки ъгъл. Приличат смътно на сергии за храна, само че са по-големи и с форма на куб. Вътре работник седи зад плексиглас, изрязани са две дупки за ръцете му. Те са просто машината на повърхността на огромна система за наблюдение. Цифровият Covid пропуск в Китай наподобява програмите за проследяване на други места, с изключение на това, че е задължителен и работи. Използвайки Alipay или WeChat, двете основни приложения в страната, QR кодът се свързва с най-новите резултати от тестовете на всеки човек. Кодът трябва да бъде сканиран, за да влезете навсякъде. Зелено означава, че можете да влезете; червеното означава, че имате проблем.“
Според журналиста, „този подход, известен като „нулев Covid", е подход за максимално потискане на вируса. Използват се проследяване на контакти, постоянно тестване, гранична карантина и локдаун, за да спре предаването на вируса сред общността веднага щом бъде открит случай. Подходът е агресивен и би могъл да съществува в дългосрочен план само в автократично общество с вече въведени механизми за масово наблюдение. Не се вижда краят на тази политика, въпреки че нивото на ваксиниране в Китай е около 90 процента, пише Хейл. Като аргументи представители на комунистическата партия посочват голямата численост на възрастно население в страната, неравномерното регионално развитие и недостатъчните медицински ресурси. Това е преди всичко друг вид бюрокрация, зад която стои огромна работна сила, смята кореспондентът на FT.
Хейл разказва за преживяванията си в лагера. Душегубките са тесни, подът е мръсен. Наредени са една до друга в дълги редици, но имат малки верандички, на които хората излизат да пушат. В кабинките има по две единични легла, чайник, климатик, бюро, стол, купа, две малки кърпи, един сапун, неотворена пакетирана завивка, малка възглавница, четка за зъби, една тубичка паста за зъби и навиващ се тънък дюшек. Камери са насочени към всяка врата.
По думите на Хейл в Китай има няколко вида карантина. Карантина за пристигащи - в хотелите, където са настанени. Домашна карантина – когато целият град е в локдаун. И болнична карантина - за пациенти с Covid. И накрая, има карантина за хора, които са били в близък контакт със заразен. А понякога и за контактните с контактни...
Пристигналите в лагера били със собствените си дрехи. Персоналът – тежко екипиран със защитни костюми. Хейл е бил единственият чужденец в лагера. Храната била съвсем семпла – нудли и сок, но всичко било безплатно. Смартфоните не са били прибрани на входа. Имало е достъп до интернет.
Журналистът разказва, че в Китай младите и старите са разделени, защото възрастните не са имали достъп до чуждия интернет и нямат информация как останалият свят се е справил с пандемията. Те живеят в паралелен свят, казва журналистът.
Хейл споделя, че медицинските сестри от екипа в лагера всекидневно са тествали не само него, но и дали има вируси по пода, чантата му, мобилния му телефон и по дистанционното на климатика. След две седмици отрицателни тестове журналистът получил заветния зелен код и си застягал багажа за тръгване.
