Яйцето на любопитството се търкулна и екипът на „8“ се озова във Велинград. Може би вече правите връзката – ще си говорим за писаните великденски яйца, заради които животът тук притихва покрай празника на празниците и дава изява на обичая. И сила – на онези, които го бранят и влагат творчеството и обичта си в преданията на българския род, за да пребъде той в цялата си пищна мъдрост.
В яйцето се съдържа смисълът на живота за много древни култури. То участва в най-важните за пътя на човешкия живот обреди, а у нас и до ден днешен е част както от християнския обичай покрай Великден, така и в магически действия. В него е вложено значението на плодородието, на зараждащия се през пролетта живот. Използва се за защита и пречистване на тъмните сили у човек от хората с вещина отвъд видимото.
Изложбата на писани яйца във Велинград
Във Велинград се намира най-голямата изложба на писани яйца у нас. В нея са представени страни предимно от Централна и Източна Европа. Уредникът на Историческия музей в града Георги Куманов ни посреща и ни разхожда из историята и събраното знание за този прастар занаят. „Обичаят за писане на яйца с восък е много стар, археолозите на Чехия са открили исторически артефакт от около XII в., който потвърждава, че тази дейност е съществувала още тогава. Украсата на яйцето идва от далечни времена, от Древен Египет, след това минава в цивилизацията на Картаген. Има останки, запазени от класическа Древна Гърция, където яйцата са се използвали и в погребални церемонии“ – започва разказа си нашият исторически водач. Занаятът стига до Средновековието, когато по нашите земи се разпространява този тип украса върху яйца, която за огромна радост се е съхранила в областите около Рила и Родопите, както и на места из Стара планина.
Георги Куманов, уредник в Историческия музей във Велинград
Писането на яйца заради религиозното си приложение е застрашено през социализма, когато всичко, свързано с християнските празници, е забранено. Но понеже „кръвта вода не става“, българките продължавали тайно да шарят стотици яйца в домовете си, така че да не се прекъсне напълно нишката на това изкуство и то да съществува и днес в цялата си пъстрота. Делото за запазване и разпространяване на занаята във велинградския музей започва преди 25 години. Куманов ни разказва как негови колеги от Германия донесли каталог с писани яйца от различни страни, където България не била упомената. Тогава той и негови съратници въпреки ограничените средства, с които разполагат, започват да представят страната ни и нейните писани яйца в няколко държави, сред които Унгария и Румъния. Днес там наши писани яйца вече са част от изложби.
Без яйце не мож’ се задоми!
Велинградчанинът ни потапя в загадката на писаните яйца и нейната връзка с българската обредност. „Те участват в два вида празници – календарни и семейни. Относно първите, разбира се, говорим за дните от годината покрай Възкресение Христово. Майсторките по обичай започват да шарят яйцата на Кръстна неделя (празника Неделя Кръстопоклонна – третата неделя от Великия пост, бел. авт.). С първия цвят – жълт, яйцата се боядисват на Цветница, а след това на Велики четвъртък се багрят в червено.“
Един от семейните случаи, в които свещеният символ на яйцето присъства, е когато млада двойка отива при кумовете с покана. Тогава двойката носи дар – 40 яйца, едно сурово, като символ на живота, и 39 – изписани. Според познанията на Георги така е прието в цяла България, но дали се помни и прави, е друг въпрос. Покрай женитбата писаните яйца се използвали и като годежарски дар за двойката. Но пищно украсените яйца са се подарявали и по всякакви тържествени поводи в миналото.
„Има друг обичай, за който професорът антрополог Георг Краев разказваше, а именно как млади моми и ергени застават, търкалят яйце и си гадаят – при когото отиде яйцето, за него да се оженят. Проф. Христо Вакарелски пък в свой труд описва как за една мома се подготвя писалката. Девойката дава на майстор сребърна пара, от която той да изработи важния предмет, с който тя ще рисува. Раз – имаме сребро, свещен елемент, два – тя рисува с восъка, от който се правят свещите. Това е свещенодействието, молитва.“
За да онагледи святостта на това занимание, Вакарелски проследява и личната подготовка на българката в миналото, която ще майстори яйцата. Преди да започне, тя пости, пречиства се и едва тогава се залавя с рисуването на свещените символи, в които е посветена, защото се предават от майсторка на майсторка. В днешно време, разбира се, това не се прави или поне не ни е известно.
Украсите на яйцата също са се изменили с времето. В настоящето се изобразяват най-вече цветя, рисунъкът е с по-действителни фигури, но тук-там все още са останали частично архаичните, пълни със смисъл знаци. Те се срещат и в Унгария и Румъния и това трудно може да се обясни научно, но има предположения и едно от тях е, че онези земи са били български и знанието се е запазило в народното предание там.
... и изкарали писалката от сандъка
След забравата на писаните яйца Велинград дава огромен тласък и гласност не само с програмата на Историческия музей, но и с ежегодното му гостуване в училища из цялата страна. В града също така се провеждат обучения на деца, като през 2019 г. българчетата, дошли тук покрай зелени училища и различни програми, са около 1700. Тук се провежда и най-голямото съревнование за млади и стари пазители на занаята, а за предадената щафета ни споделя Даниела Цопанова, създателка на ръкотворница „Армаган“, където заедно с децата на Велинград майсторят всякакви красоти, учат различни техники, като най-важната от тях, естествено, е изконното за града писане на яйца.
Даниела Цопанова
Самата Даниела преоткрила майсторлъка на яйцата, след като местната телевизия и радио, в които работела, били закрити. Тогава си казала „добре, щом е така, прибирам се вкъщи и ще правя каквото ми дойде“. Започва да рисува яйца с восък – нещо, в което баба є е била сред най-големите майсторки в града. Даниела влага творческата си сила в занаята и от сръчните є ръце почват да се нижат шедьоври. Смелостта є също била множко - за пръв път тя използвала всякакви цветове в багренето на писаните яйца, които до този момент се шарели само с червено върху белите яйца. Направила най-голямата до този миг изложба, в която има 25 колекции. Позагледали я странно за смелостта да включи всякакви цветове, но на следващата година другите майсторки също използвали този похват и яйцата им грейнали във всевъзможни шарки. От изложба на изложба, през различни магазини, галерии и какво ли още не, є дошла хрумката да си създаде школа и да тръгне на срещи и представяния първо в детските градини.
Днес школата є се радва на много посетители, а най-добрите от тях, Анелия и Красимир, ни посрещнаха заедно с Даниела в нейната домашна работилница. На двамата юноши предстои да се борят за „Златната писалка“ в съревнованието тази година, а днес те вглъбено шареха яйца пред очите ни със завиден замах, докато гордата им учителка ни потапяше в тайнството на яйцето.
Анелия и Красимир майсторят първите си писани яйца за тази година
„Яйцата неслучайно се използват в различни обреди, те имат способността да чистят полето на човек. Случвало ми се е, когато синът ми беше малък и плачеше, да взема яйце, да го прокарвам около него, после да го изхвърля, а той да спре да реве и да се успокои бързо-бързо. За мен писаните яйца са светли лъчи, искрички, те са част от същността на хората тук. И са истинска магия. Защото се правят с естествени съставни части – яйцето, восъка, огъня, после водата с боя, в която се топи яйцето. Тук участие вземат всички стихии. Наближи ли Великден, всичко друго се оставя и 40 дни преди празника се започва великото писане на яйца. Тук за Възкресение майсторките правят по 500-600 яйца всяка.“
Един от най-известните обичаи у нас е яйцето, което се оставя до иконата на Великден, на следващата година да се чукне, за да се провери дали се е развалило и оттам да се гадае. На Велики четвъртък, когато жената става призори, за да боядиса яйцата преди изгрев-слънце, взема яйцето от иконата, която пази дома, чуква го и проверява дали е здраво вътре, дали мирише. Ако се е развалило, го изхвърля в течаща вода. В този случай годината, която идва за къщата, вероятно няма да е най-добрата.
Но ако яйцето е здраво, ако е пълно и не мирише, е добре с него да се захрани стоката, животните. Парченце от жълтъчето му даже е хубаво да се сложи в кваса за хляба, за да се захрани с благодат трапезата на дома занапред. За плодородие пък то може да се зарови при цъфтящи растения. „От малка това ми е най-любопитно, да счупим яйцето и да видим дали е добро“ – с детски трепет в очите споделя бившата репортерка.
Неписаните закони на писаните яйца
Първо е добре да се знае, че яйцата, които си купуваме през цялата година от майсторите, винаги са кухи. Само по Великден се пише върху пълни яйца. Писането става с писалка, като има 2 похвата – единият е при нагряване на писалката тя да се потопи във восъка, а другият е малки парченца восък да се вкарват в писалката и когато тя се нагрее, да изтича по малко восък, с който се рисуват фигурите.
Хубаво е яйцата да киснат 24 часа в подсолена вода, след като са изписани с восъка, за да може той да се стегне добре. След това идва същинският майсторлък, боядисването. Боята, в която се потапят яйцата, не бива да завира, а да се държи под 70 градуса. „Трябва да му „деверуваш“ – да му седиш два часа, докато се обагри хубаво, да бдиш да не заври, защото иначе восъкът ще се разтопи и шарката ще се развали. Ей там е голямата магия, да спастриш яйцето, след като си го нарисувал. Иска се много търпение“ – доверява ни майсторката, докато наглежда учениците си. Анелия потъмнява вече изрисувания восък на пламъчето на свещ, за да остави черният отпечатък и да вижда ясно какво рисува на яйцето.
Връщаме се към правилата. Яйцето трябва да бъде изрисувано така, че да не се знае къде е началото и къде е краят му. Защото то е символ на безкрая, на раждането. Даниела и учениците є, както и останалите майсторки в града най-често красят яйцата с образи на цветя, пролетни цветове и пъпки, или казано по велинградски – „попчици“. Чертички с точки изобразяват пъпките на дряна и това според Цопанова са едни от първите неща, рисувани върху яйцата. Днес по тях има и части от български шевици, които често първи привличат погледа на хората, защото са изпълнени със сила и значение, които са заложени у всеки българин.
Още през XIX век Мария Малчева една от най-известните майсторки от миналото, е правила изложба на писани яйца. Моделите є били поразителни. Тя е създала един от обичайните образци на рисунъка върху яйце – този на шишарката, минаващ през цялото тяло на яйцето.
„Всеки си има своя почерк и тертип. Една ръка, като пипне яйцето, сътворява нов, единствен по рода си модел. То е като с ябълката, която е добре да подържиш, преди да я изядеш, за да я настроиш към своята храносмилателна система. Много ми харесва и карам децата първо да хванат яйцето, да го подържат, че то само да им „каже“ какво иска да нарисуват на него. Хванете яйчицето, погалете го, а фигурите и рисунъкът сами ще дойдат“ – насърчава Даниела Цопанова всички, които тази година за Великден ще опитат да изпишат първите си яйца.
Проектът „Бащино огнище“ се изпълнява от Списание 8 в сътрудничество с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и се финансира по програма „Култура“ на Столичната община за 2023 г. Медийни партньори са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.