Над 90% от изследваните марки сол съдържат микропластмаси
Най-голямо е съдържанието им в Азия
Снимки: Seung-Kyu Kim
Проучването, публикувано в научното списание „Environmental Science & Technology“, анализира 39 марки сол за наличие на пластмасови частици. Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-накрая от каменната. Само три от проучваните марки сол не съдържат никакви микропластмасови частици в пробите, които са подложени на двойно лабораторно изследване.
„Не можем да избягаме от пластмасовата криза, докато пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е изключително важно големите производители, потребителите и правителствата незабавно да намалят зависимостта от пластмасите за еднократна употреба," казва Деница Петрова от „Грийнпийс“-България.
Изследването показва Азия като гореща точка на световното замърсяване с пластмаса. Това означава, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли потенциално да бъдат изложени на по-голям риск поради изключително тежкото замърсяване с микропластмаси. Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол. Не трябва да се успокояваме, че Азия е начело в тази мрачна статистика — оттам рибата и морските продукти достигат до супермаркетите във всяка точка на света.
Приемайки средна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да поглъща приблизително 2000 микропластмасови частици годишно само чрез солта, според резултатите от проучването. Дори когато от изчисленията се премахне високо замърсената индонезийска сол, средният възрастен човек все още може да приема стотици микропластмасови частици годишно.
„Призивите за повече рециклиране само отлагат проблема. Изходът от кризата е да променим напълно отношението си към пластмасите и да ги използваме само там където има нужда: за дълготрайни, безопасни, устойчиви приложения. Едно добро начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят използването на еднократни пластмаси на своята територия, така че в заведенията и по време на обществени събития да се използва посуда за многократна употреба.“, казва Евгения Ташева от „За Земята“.
Изобретиха пластмаса, която изчезва, когато вече не ви е необходима
Новата материя съдържа бактерии и се саморазгражда за 5 месеца след като е употребена
55 години несбъдващи се (слава богу!) еко-покалиптични прогнози
Икономист обобщи какво са предсказвали неуспешно климатичните пророци
Не на златодобива в община Божурище!
Столичани и жители на района са твърдо против отварянето на мина, която ще отрови въздуха, водата, природата и ще разболее хората
Как микровълновите фурни пренасят пластмаса във вашите храни
Д-р Меркола съветва ако ще ползваме микровълнова, да готвим в стъклени съдове
Преваряването на твърда чешмяна вода премахва до 90% от микропластмасата
Калциевият карбонат капсулира нанопластмасата и я превръща в люспеста кора на дъното на чайника
Вълците мутанти от Чернобил са развили невероятни способности
Хищниците са придобили известна устойчивост към рака, имунната им система е променена
Китай създаде „вечна“ ядрена батерия за смартфони
Подходяща е за пейсмейкъри, дронове и изкуствени сърца
Бутилираната вода е пълна с до 100 пъти повече микропластмаса от очакваното
Повечето токсични частици не са от самите бутилки, а от филтъра за пречистване в производството
Глифозатът в България ще бъде забранен в неземеделски площи!
Становище на МЗХ за забрана и ограничения на употребата на активното вещество
Зелената сделка е мъртва
Европейският парламент отхвърли предложението на ЕК за намаляване на пестицидите в Европа
Ще продължи ли ЕК лиценза на глифозат въпреки липсата на съгласие!
В отворено писмо коалиция „За да остане природа в България“ и фермерски организации настояват правителството да забрани използването на глифозат
Пчелите не могат да усетят вкуса на пестициди, дори при смъртоносни нива
Те са абсолютно беззащитни и селскостопанските отрови ги убиват бавно
Европа не прие ново удължаване на използването на глифозат
България гласува „въздържал се”, предложението се прехвърля на друга инстанция
Не искаме отровата глифозат в храната, водата и детските площадки!
Коалиция „За да остане природа в България“ излезе с писмо до регулаторните органи, в което призова България да гласува против разрешаване употребата на глифозат
Месото, отгледано в лаборатория, вреди на околната среда до 25 пъти повече от говеждото
Интересът към култивираната мръвка се дължи на неточни анализи на въглеродните емисии