Снимка: Wikimedia Commons
Столетниците, които някога са били смятани за рядкост, са станали нещо обичайно. Всъщност те са най-бързо растящата демографска група от световното население, като броят им се удвоява приблизително на всеки десет години от 1970 г. насам.
Още Платон и Аристотел преди повече от 2300 години са писали за процеса на стареене. Днес медицината се приближава към истинските рецепти за дълъг живот и добро здраве. Но категоричният отговор не е еднозначен, нито лесен за откриване. Учените продължават да анализират сложното взаимодействие на факторите на генетичното предразположение и начина на живот и как те си взаимодействат. Задълбочено проучване, публикувано в GeroScience, сравнява профили на биомаркери, измерени в зрелия живот сред хора на 90+ и техните връстници, които са починали по-рано от тях. Проследени са данните на 44 000 шведи, на които са правени здравни оценки във възрастовия диапазон 64-99 години – извадка от така наречената кохорта Amoris.
1224 от тези хора, или 2,7%, са доживели до 100 години. По-голямата част (85%) от столетниците са жени.
За дълъг период от време са следени 12 кръвни биомаркери, свързани с възпаление, метаболизъм, чернодробна и бъбречна функция, както и потенциално недохранване и анемия. Всички те са били свързани със стареенето или смъртността в предишни проучвания.
Биомаркерът, свързан с възпалението е бил пикочната киселина – отпадъчен продукт в тялото, причинен от храносмилането на определени храни. Проследени са и маркери, свързани с метаболитен статус и функция, включително общ холестерол и глюкоза, и такива, свързани с чернодробната функция. В полезрението на учените били още креатининът, желязото и албуминът.
Изводи
Открихме, че като цяло тези, които са доживели до стотния си рожден ден, са поддържали по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от шестдесетте си години нататък. За това разказва Карин Модиг, доцент по епидемиология в Karolinska Institutet, който е и автор на тази статия, публикувана в The Conversation. Много малко от столетниците са имали ниво на глюкоза над 6,5 mmol/L по-рано в живота си или ниво на креатинин над 125 µmol/L.
От 12-те изследвани биомаркери, само два (алат и албумин) не показват връзка с вероятността да се живее век.
Хората с най-ниски нива на общ холестерол и желязо са имали по-малък шанс да достигнат 100 години в сравнение с тези с по-високи нива. При тези с по-високи нива на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и маркери за чернодробна функция шансът да станат столетници също намалява.
Дори разликите в различните групи за някои от маркерите да са различни, закономерността е очевидна – има потенциална връзка между метаболитното здраве, храненето и достолепната възраст, уточнява Модиг.
Проучването обаче не позволява никакви заключения за това кои фактори или гени на начина на живот са отговорни за стойностите на биомаркера. Разумно е обаче да се мисли, че фактори като храненето и приема на алкохол играят роля. Проследяването на вашите бъбречни и чернодробни стойности, както и глюкозата и пикочната киселина, когато остареете, вероятно не е лоша идея.
Въпреки това шансът вероятно играе роля в даден момент при достигането на дълбока старост. Но фактът, че разликите в биомаркерите могат да се наблюдават дълго време преди смъртта, предполага, че гените и начинът на живот също могат да играят роля за дълголетието.
