Деменцията никога не възниква внезапно. Само около 20% от хората, които доживяват до дълбока старост, запазват здрав ум и силна памет. До такива изводи стига в своите трудове световноизвестният академик Владимир Бехтерев (1857-1927), посветил живота си в изучаване как функционира човешкият мозък. Предлагаме ви един преглед на принципите, предложени от него, адаптирани към съвременните реалности на живота с примери от наши дни.
Дали ще се превърнете в старостта си в бреме за вашите деца и внуци, зависи само от мозъка ви. Как да запазим остротата на ума си във всяка възраст? Брилянтният лекар акад. Владимир Михайлович Бехтерев, прекарал десетки години в изучаване на функциите на човешкия мозък, смята, че армията от грозно остаряващи, вкарващи в тежки грижи близките си, е по-многобройна от онези хора, на които им е предопределено да се разболеят от рак, Паркинсон или да страдат в напреднала възраст от чупливи кости.
За да влезете в бъдещето си щастливи, за да сте в онези 20% възрастни, които запазват умственото си здраве, трябва да започнете да действате веднага, още сега, в този момент. По силите на човека е да предотврати угасването на мозъчната дейност. Бехтерев пише в своите трудове колко безценно е да напуснеш този живот с непокътнат ум, със способност да осмисляш и анализираш всичко, което се случва с теб и около теб. Според него проблемите могат да бъдат избегнати в много случаи – освен ако, разбира се, човекът не е неизлечимо болен.
Какво все пак отключва процесите, които водят до упадъка на мозъчната дейност? Според Бехтерев хората сами се докарват до слабоумие. Възрастовите промени настъпват, защото човек става роб на навиците си и мозъкът става мързелив, после заспива. Всички работим упорито в младостта и зрелите си години, за да се отпуснем като остареем и да си почиваме. Мечтите ни стават банални и се свеждат до спокойствие, вкусна храна, лека разходка и много сън.
Интелектуалната дейност е ограничена до решаването на кръстословици. Увеличават се изискванията и претенциите ни към близките ни. Натиска ни тежестта на миналото. Появява се неразбиране и това ни дразни, а не искаме да приемем действителността каквато е. Губим критичното си мислене. Изобщо способността за мислене. Затваряме се за света създавайки си свой – често жесток и враждебен свят на болезнени фантазии.
Академикът създал тест, с който се определят първите признаци на тези процеси
Първият признак е липсата на желание за усвояване на нова информация, за учене. Слабоумието не идва изведнъж. С годините се губи желанието да се усвояват нови неща. Например, по-вероятно е да се съгласете да ремонтирате стария си мобилен телефон, отколкото да положите усилие и да проучите инструкциите на някой нов модел. Ученият препоръчва непрекъснато да развиваме мозъка си.
Всеизвестно е, че хората с творчески професии страдат по-рядко от деменция, тъй като са принудени дълги години да запомнят текстове или ноти. Мозъкът на онези, които работят и след пенсионирането си, също работи усилено за дълги периоди от време. Те използват паметта си интензивно, държат пръстта си върху пулса на съвременния живот, проследяват нови тенденции, участват активно в решаването на проблеми от различно естество. Това е гаранция за щастливо смислено дълголетие.
Редовно приемайте нова информация, дори понякога тя да е трудносмилаема за вас. Търсете още и още информация, за да ви се разясни неясното. Така мозъкът ви ще е зает ежедневно.
На всеки 2-3 години започвайте да изучавате нещо ново. Не е нужно да ходите в университет или институт. Просто се задълбочете, в това, в което сте избрали да изследвате. Ползвайте академична литература. Решавайте задачи, интелектуални пъзели, попълвайте учебни тестове по различни дисциплини, учете език... Дори и никога да не ви се наложи да проговорите на него. Редовното запаметяване на нови думи ще ви помогне да тренирате паметта си. Прочетете книги, до които никога не сте смятали, че ще се докоснете. Изберете си ново хоби. Научете се да приготвяте нови ястия. Опитайте нови вкусове.
Вторият признак на настъпващата деменция е потъването в сладникавите или пък горчиви блата на миналото. Стареещият човек отказва да използва нови технологии. Всичко това се случва пак поради човешкия мързел. Колко пъти сте чували от възрастните си бащи и майки – техниката ми е чужда, не ги разбирам тия нови джаджи. И сте принудени да обикаляте магазините и да им търсите аналогови устройства, макар цифровите да са много по-удобни и лесни за използване.
Както се пее в една песен – важното, приятели, е сърцата да останат млади. И умовете, бихме добавили. Второто поне го можете. Просто трябва да започнете да действате сега.
Източник
