снимка: iStock
Очите могат да разкрият много за здравето на нашия мозък. Проблемите с тях понякога са сред най-ранните признаци на когнитивен упадък. Последното ни проучване показва, че загубата на зрителна чувствителност може да предскаже деменция 12 години преди да бъде диагностицирана, пишат учени в своя публикация в The Conversion.
8623 здрави хора в Норфолк, Англия, били проследявани в продължение на много години. До края на проучването 537 участници развили деменция. Въз основа на това могат да се направят изводи за факторите, предшестващи тази диагноза. Участниците били помолени да направят тест за зрителна чувствителност – да натиснат бутон веднага щом видят триъгълник, образуващ се в поле от движещи се точки. Хората, които впоследствие развили деменция, забелязвали триъгълника много по-късно от тези, които останали без тази диагноза.
Проблемите със зрението може да са ранен индикатор за когнитивен спад, тъй като токсичните амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер, могат първо да засегнат зони от мозъка, свързани със зрението. Части от мозъка, свързани с паметта, се увреждат с напредването на болестта. Зрителните тестове могат да открият дефицити преди тестовете за памет.
Проблеми с очертанията, цветовете и лицата
Друг аспект на визуалната обработка, около който възникват проблеми при болестта на Алцхаймер, е способността да се виждат очертанията на обекти (контрастна чувствителност) и да се различават цветовете (способността да се вижда синьо-зеленият спектър се засяга рано при деменция). Влошаването на тези аспекти влияят върху качеството на живот, но без хората веднага да го осъзнаят.
Ранен признак на болестта на Алцхаймер са и проблемите с контрола на движението на очите.
При деменция обработката на информацията за лицата на непознати е неефективно. Нарушен е обичайният модел на сканиране на лицето на човека срещу нас, с когото говорим. Здравите хора обикновено гледат внимателно участъка от очите до носа и устата. Правим това, за да „отпечатаме“ лицето и да го запомним за по-късно. На всеки се е случвало да разговаря с някого, който не прави това.
Някои лекари могат да разпознаят, че човекът има деменция, само при обикновена среща. Такъв човек изглежда като че ли се е изгубил, защото не движи целенасочено очите си, за да сканират околната среда, включително лицето на хората, които току-що е срещнал.
Може ли движението на очите да подобри паметта?
Някои изследвания издигат хипотезата, че движението на очите може да подобри паметта. Може би това обяснява защо хората, които гледат повече телевизия и четат повече, имат по-добра памет и по-малък риск от деменция от тези, които не го правят. Докато гледаме телевизия или четем, очите ни се движат напред-назад по страницата и телевизионния екран. Тези, които четат често, отделят много време от живота си за трупане на нови познания. Доброто образование осигурява резервен капацитет на мозъка, така че когато връзките в мозъка са увредени, отрицателният резултат е по-малък.
Други проучвания сочат, че движенията на очите отляво надясно и отдясно наляво, направени бързо (две движения на очите в секунда), подобряват автобиографичната памет (историята на вашия живот). Съществуват мнения, че последното се отнася само за десняци.
