снимка: iStock
Според теорията за психосоматиката тялото и умът са взаимосвързани и често физическите симптоми могат да бъдат резултат от емоционални сблъсъци или притеснения. Една от концепциите в тази теория е „вторична полза“. Можем да използваме и по-разширено обяснение: „Вторична полза имаме в случаите, в които болестта е не само диагноза, но и пропуск към света на грижата, вниманието и преосмислянето.“
Вторичната изгода от боледуването не е осъзнато действие. Тя протича на подсъзнателно ниво. Дълбинните причини за това явление могат да са различни. Например – неосъзнати страхове и тревоги. Болестта може да е начин за избягване на емоционална болка или страх – от неуспех, от отговорност, или от загуба на контрол. Възможно е даденият човек подсъзнателно да се страхува от успех или високи позиции, тъй като това води след себе си и по-висока отговорност, както и повишени изисквания от обществото. Човек, който страда от хронична умора, избягва изкачването по кариерната стълбица.
Друг мотив за вторичната изгода от заболяването е създаването на идентичност. За някои личности болестта се превръща в част от тяхната идентичност. Те напълно се припознават с ролята на болен. Това по някакъв начин има дава чувство за принадлежност и значимост. Когато някой има хронични болки, той по-често получава внимание и грижа от близките, отколкото когато е здрав.
Важен нюанс в тази тема и динамиката на властта в отношенията. Болестта дава на болния възможност за по-голям контрол, както и за влияние над околните. (Например майка, която се оплаква непрекъснато от мигрена – възможно е по такъв начин тя да се опитва да избегне ежедневните си задължения в семейството и да ги прехвърли на някой друг от близките.)
Има и такива хора, които използват болестта, за да се справят с вътрешните си борби и стреса. Това е свързано с недостига на други здрави стратегии за справяне. В някои семейства болестта се възприема като начин да се получат повече грижи и внимание, а това усилва желанието на болния да не оздравява.
Често боледуването се използва като оправдание от хора с комплекси за непълноценност или срам за тяхната несъстоятелност и провали. Разболяването е по-лесно, отколкото човек да се изправи очи в очи срещу собствените си чувства.
Преживелите дълбока травма също използват болестта, за да избягат от спомена за болезнени събития или ситуации, които не са отработени емоционално.
Терминът „психологическа реверсия“ от психологията и психиатрията описва процеса на промяна на инстинктите, мотивите и нагласите в обратна посока: отричане на значимостта на проблема, избягване на терапевтични сесии, изкривяване на информацията или преувеличаване на отрицателните последици от терапията. Например пациентът може да казва на себе си и на другите, че се стреми към изцеление, но дълбоко в себе си той се съпротивлява на този процес.
Някои клиенти така страстно прегръщат болестта си, че възстановяването се превръща в заплаха за загубата на тяхната същност.
