Защо нямаме чувства?

След голямо любовно разочарование младите хора имат усещането, че вече нямат любов за даване и когото и да срещнат, чашата им с обич и топлина за другия е празна. Затова е нужна вътрешна коренна промяна. Осъзнаване, че повечето драми в любовните отношения идват от моделите, приети от родителите ни. И тук, разбира се, не започваме с обвинения към майката и бащата, защото говорим за несъзнавани клопки, в които те самите са попаднали, също без да искат и разбират. Децата от своя страна пък неусетно са започнали да повтарят поведенческите модели на родителите

Когато случки и поведение в семейството ни са довели до това да искаме да сме важни за родителя, да се грижим за него, да сме му от помощ, сякаш той не е достатъчно силен, тогава на ниво несъзнавано се изгражда т.нар. кръвосмесителна връзка майка - син и баща -дъщеря. Дъщерята се усеща по следния начин: „Ние с татко сме заедно, връзката между нас е тайна и аз съм специална за него. Няма да признавам желанията си, защото за мен е важно да остана приета и специална, да съм на върха в неговите очи“. Понеже започва да потиска потребностите си и им става длъжница, започва да чувства сякаш вечно някой нещо є дължи. Малко мъже биха є паснали, тя подсъзнателно ги гледа отвисоко, а с нея не могат да имат естествена, първична и дълбока връзка.

Жена като тази от примера се превръща в Анимата на баща є и играе роля на негова половинка и опора в живота, дори майката също да присъства. Анимус и Анима са съответно мъжкият принцип в душевността на жената и женският в тази на мъжа според Карл Юнг. После, когато тази жена среща мъже в живота си, инстинктивно се превръща в това, което на тях им е потребно, потъпквайки себе си, защото иска да бъде приета от мъжа, както е искала да бъде приета от баща си. Така тя губи връзка със същината си като жена, с природата, желанията и най-вече със своите истински дълбоки чувства. Остава с усещането, че няма право да е гневна и да защитава себе си. Друг чест случай е, че се оказва в ролята на спасител, който неуморимо се грижи да излекува мъжа, та когато той си стъпи на краката, може би и той да є върне любов. Но не би. Не може да има трайна и успешна връзка с мъж, защото несъзнаваното є приема това като предателство към бащата. След дълги премеждия в личния си живот, такива жени дори загубват представата си за чувства. Спират да плачат, когато им се плаче, докато в един момент душата им е мъртва и вече не им говори. Чувствата изглеждат безсмислени за тях и кръгът се затваря.

Същото се случва с момчето и свързването му с майката, особено при липсващ баща. Майката е властна и силна. Бащата е слаб и пасивен, измъква се от отговорностите. Майката поглъща сина, той спира да изпитва собствените си чувства и вече е обвързан с майка си, слуша и прави каквото тя му каже, предава цялата си истина и мъжка сила, става мъж за майка си. Когато порасне и влезе във връзка, той не познава мъжествената си сила, а проявява женски архетип - бързо мени настроенията си, капризен е и е неудовлетворен, изпитва омраза и себеомраза, защото в неговото дълбоко несъзнавано живее символична „вещица“, която го напада, че нищо не струва. Когато такъв мъж не е отразен или похвален, той вехне. Няма силата да се заяви, да се опълчи и да не е съгласен с нещо заради връзката с майка си. Той търси потвърждение и поощрение от женската фигура до себе си. Ако не го получи, или не се почувства желан, се затваря и става пасивно агресивен, започва да напада и обвинява жената.

Така започва война между половете. Война, която гледаме години наред в модерния свят. Накъдето и да се обърнем, някой някого наранява, мрази бившия си, с когото не може да се помири. Всичко тръгва оттам, че търсим остойностяване не откъдето е редно и естествено да бъде - жената да търси валидация от майка си, а мъжът - от баща си, за да има здравословни отношения по-нататък.

Бащиният негативен комплекс изцежда жената и тя трябва да осъзнае модела, и както казва Любов, да се „измести“ от мястото, в което цикли и където привлича един и същ тип мъже, чувства се по един и същ начин и е обречена на любовни разочарования.

Любов е категорична, че когато бащиният или майчиният негативен комплекс работи на тъмно и е неосъзнат, той бавно и постепенно завлича човек, което води до загуба на смисъл в живота, а при мъжете и до загуба на жизненост и желание за действие.

Пътят навън включва изваждане на енергията от комплекса. За целта е добре някой да помогне на търсещия себе си, да го напътства. Някой като жената, която ни разказа за всички тези чудати динамики на несъзнаваното, създателката на център Love&Shakti.

Най-ценното за всеки човек е оцялостяването – да развием и обединим женските и мъжките части в себе си. Само в такова хармонично вътрешно пространство сме в състояние да преживеем дълбоко свързване и обич към себе си и любимия. В продължение на душевните сесии тези части отново влизат в плитчините на съзнателното и започват диалог с него. Поразително е как Любов отваря вратите на стаи в теб самия, за които никога не си подозирал. Изневиделица започваш да изпитваш изконното, например ако си жена, да чуеш женския си глас, който досега е бил заглушаван. И го слушаш с наслада, защото това чувство е твоята ценност и истина, твоята анима или анимус биват изцелени и спираш да отритваш чувствата си. През цялото време Любов ме връща към темата за тях и казва, че основната задача в работата с хората е да стигнат отново до дълбоката си чувствителност, която всеки от нас губи в различна степен. Това е и целта на тази статия. Ако искате да опитате, когато ви докривее, поговорете с душата си и чуйте какво наистина има да ви каже тя. Обърнете се към Любов и тръгнете, водени от нея.