Нишка по нишка изтъкават историята на миналото и пренасят традициите в бъдещето. Преплитат и прехлупват. Възел по възел. И така милиони пъти, за да се появят картините от вълна. Уникални произведения на изкуството, украса в дворците на британскотo кралско семейство и „Версай“,  домовете на херцози, политици и звезди като Мик Джагър.
Изкусни разказвачки на приказки са. От ръцете им се раждат котленските и чипровските маказ и каракачка, но и пищните ориенталски орнаменти, космически пейзажи, налудничави асиметрии и изящните изображения на класическите френски техники обюсон и савонри. Изисква време, усет, да се отдадеш напълно, за да може пръстите сами да те водят. Започваш полека. Стъпка по стъпка, докато дойде моментът, когато става леко като дишането. Еднакво, равномерно, неусетно.

Мирис на вълна и уют. Това усещаме, щом влизаме в голямото помещение на цеха. На малки дървени пейки жените стоят и преплитат тънките нишки шарена вълна. Усмихват ни се топло и лъчезарно, а ръцете им не спират нито за миг. Почти не можем да различим контурите на пръстите им заради бързите им и ловки движения. Плетат и със специалния гребен набиват, за да е плътен редът. И всичко това звучи като единен ритъм. Хипнотизира. Едните навиват преждата на кълбета, другите разграфяват с линии шаблоните на маса в ъгъла. Колкото повече ги гледаш, толкова повече се омагьосваш. Замлъкваш от ловките им движения, които сякаш свирят захласно на опънатите като струни на арфа конци.

Навлизаме към последната стая, за да се срещнем с Нино Парпулов, собственика и алхимика на килимарския цех „Хемус“. Виждаме силуета му над дебел тефтер и множество шишета, пълни с течности във всякакви нюанси. Факир е, успява да разработи формулите на точните нюанси само за 3 дни, което обикновено отнема на специалистите година, а досега има разработени над 7 хил. различни цвята...

Насред огромната стая е разстлан като цветна леха готов килим. Върху него боси са насядали тъкачките и подравняват едва забележимите му по-високи нишки. Към щракането на острите ножици се добавя и къкренето на котелното, където преждата се боядисва. Сега чакат силен цвят, затова тя ще остане да преспи. Нино ни уверява, че баграта се поема от материала почти изцяло и в отпадната вода няма следи от нея.

Нино е инженер, но от дете има интерес към изкуството и затова се впуска смело в занаята.Всичко прави по усет, както ни казва.

Цехът в родопското градче е на път да бъде закрит заради промяната в политическата ситуация в страната. До 70-те години занаятът е бил развиван от държавата.

Въпреки това Нино Парпулов се наема с налудничавата идея да възроди цеха и да даде работа на опитните килимарки. През първите 5 години залагат на масовото производство, за да изплатят дълговете. И ако у нас традиционните килими са забравени, то в САЩ се влюбват в характерните символи маказ и дърво на живота. В двете столици на тъкачеството у нас - Котел и Чипровци, няма кой да изпълни поръчката. Макар чипровските килими днес да са обявени от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, то с времето все по-малко остават тези, които помнят тънкостите на занаята.

А има и друго условие, което прави задачата по-трудна. Купувачите искат цветове, различни от оригиналните. Една от трудностите да се изпълни задачата се дължи на факта, че до този момент в Костандово се тъкат основно т.нар. вързани килими като персийските. Но Нино намира обучени в Панагюрище на гладко тъканата двулицева техника, които включва в екипа си. За малко над половин година се преквалифицират повече от 400 тъкачки. Но въпреки успеха положението никак не остава розово.

Пътят към кралския двор и световния успех идва с щастливата среща на Нино Парпулов с англичанина Дейвид Брамфорд, който се занимава с реставрация и консервация на килими антики. Тепърва предстои на всички да се стиковат като екип, за да потръгне. А това става по най-добрия начин, защото цялото семейство Парпулови участва в процеса. Синът Тодор отговаря за дизайна, Надя е мениджър, а Нино създава цветовете и следи всички етапи по направата на килимите. Затворили кръга, те влагат цялото си сърце и се захващат с неизпълними задачи...

Трябва да изработят 18-метров килим за лятната резиденция на кралица Виктория „Озбърн Хаус“ на о-в Уайт. До този момент няма стан, който да може да поеме такова чудовище, както го наричат тъкачките не без чувство за гордост. Този, който се появява в Костандово, става най-големият стан в Европа със своите 8 метра. Оказва се, че за кралската поръчка са се борили няколко фирми, но се отказали, щом дошъл моментът на изпълнението заради невероятната сложност и размери.

Нещо повече, Нино Парпулов решава, че ще съчетае френската техника от XIV в., наречена обюсон, с характерните български като създаде... двулицев уникат. Но ако при котленския килим има 12 цвята и плоско изображение, то тук те са в пъти повече. И така, както гласи традицията, кралският килим от едната страна ще може да се използва поне двеста години, а след като се обърне, ще е идентичен, но нов и ярък, какъвто е бил още при излизането му изпод ръцете на умелите майсторки.

Елизабет II лично присъства на откриването на музея на о-в Уайт и е силно впечатлена от шедьовъра, дошъл от Родопите. След този успех макар никой от семейство Парпулови да не може да стигне лично до Англия, за да види на живо творението, започват да валят различни поръчки и все с аристократичен привкус.

Килими си поръчват от британската Национална организация за запазване на културното наследство, кабинета на британския министър-председател Тони Блеър, историческата резиденция „Девентър“ в Холандия, замъка „Пенрин“ в Уелс, благородната английска фамилия Гудууд за едноименния замък, кралица Беатрис в Холандия, още много частни имоти и държавни учреждения в Европа. Известният музей „Албертина“ във Виена, където се съхраняват невероятните платна на Климт, Сезан и Пикасо, също е постлан с български килим от Костандово. Лично от тях си поръчват внучката на Уинстън Чърчил, рок легендата Мик Джагър, а принц Чарлз решава неговият подарък за младото семейство на Кейт и Уилям да бъде също изтъкан в Родопите уникат…