• Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.
• В живота има само едно щастие – да обичаш и да бъдеш обичан.
• Скромността понякога произтича от преувеличена горделивост.
• На света няма нито един мъж, който може дълго време да бъде удовлетворен само от душата на една жена.
• Можеш да обясниш на другите защо си се омъжила за мъжа си, но не можеш да убедиш самата себе си.
• Има много хора, които си въобразяват, че ще станат по-важни, като оскърбяват другите, но не са малко и тези, които смятат, че ако покровителстват другите, се извисяват над тях.
• На завистниците им е присъщо да мразят хората, защото, видите ли, им крадели щастието.
• Не говори нищо лошо за другиго, ако не знаеш точно как стоят нещата, а ако знаеш, се запитай: защо го казвам?
• На всеки се случва да приеме насладата за щастие, преди да разберем живота, преди да разберем, че на човек не е дадено да осъществи едното чрез другото.
• Не можем да откъснем от живота си нито една страница, но можем да хвърлим в огъня цялата книга.
• Жената винаги си остава жена и винаги се нуждае от закрилата на мъжа, който и да е той.
• Растенията са създадени, за да израснат на едно място, хората – за да се движат и да общуват помежду си. Ако бях цвете, бих искала да съм в този цветарник – тук е хубаво, но като жена не бих искала да живея в килия, заключена зад каменна стена.
• Смъртта минава между нас, във видимото ни разделя, само за да ни съедини във вечността.
• Светът се управлява от каприза, заблудата и безумието.
• Презрението и любовта често съжителстват отлично... в низките души. В душите на горделивците. Така е било и ще бъде винаги.
• Егоистът винаги и навсякъде е сам. Душата му никога не е разтревожена от любов, мъка, постоянство, тя е безжизнена и студена и се нуждае от сън и покой не повече, отколкото един мъртвец. Този, който умее да обича, рядко е самотен, а дори да е така, той се радва на това.
• Насилниците страдат повече от угнетените. Палачите са жалки грешници, които изкупуват в този живот престъпления, извършени от тях в други животи и които Бог е обрекъл да са зли – мъчение, което е хиляди пъти по-жестоко от това, което изпитват техните невинни жертви.
• Смущението е признак на глупост. Ако ти се страхуваш, значи си тщеславен. Ако се страхуваш, че не си на висота, значи способностите ти са надути.
• Когато загубим някого, когото обичаме, тайно смесваме любовта си към самите себе си с малодушието пред новите отговорности, които ни връхлитат след загубата. Отчасти такова чувство е оправдано, на само отчасти. Въпреки че е естествено, с него трябва да се борим.