Фридрих Дюренмат (5 януари 1921 – 14 декември 1990) e швейцарски прозаик, драматург и публицист. Един от големите писатели на следвоенна Европа, Дюренмат е автор на много романи (предимно с криминален сюжет), повести и разкази, но е популярен и като драматург. Пиесите му "Ромул Велики", "Посещението на старата дама", "Физици" и други не слизат от световните сцени до днес. Творчеството на Дюренмат се издава на повече от 40 езика. 5 пъти е номиниран за Нобелова награда за литература - 1961, 1962, 1963, 1964 и 1965 година. Дюренмат е и талантлив художник, често сам илюстрира собствените си произведения. Нека си припомним някои от прозренията на великия класик:
- Колкото повече си противоречи един политик, толкова по-високо стои той.
- Справедливостта наказва злото, надеждата иска да го поправи, а любовта не го забелязва.
- Наричат държавата отечество, когато се готвят да убиват хора.
- Наричат интуиция способността на някои хора за някакви си части от секундата погрешно да оценят една ситуация.
- Който притежава много, той се и страхува да загуби много.
- Всеки от нас е виновен за нечия смърт.
- Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си.
- Трябва да се страхувате не от хората, а от Бога, не от смъртта на тялото, а от гибелта на душата.
- Няма по-голяма безсмислица на земята от онази страст, с която жените се принясят в жертва.
- Или оставаме в лудницата, или светът става лудница. Или ние се зачеркваме от паметта на човечеството, или човечеството ще изчезне от лицето на земята.
- Какво е това "мениджърска болест" е идвестно на всички: безпокойство, шум, суматоха, разстроен брак и разклатени нерви.
- Великото изкуство се състои в способността да откриеш простото.
- Да пишеш пиеса е все едно да играеш на шах.
- Всеки един, без нищо да му се обяснява, може да бъде затворен в тъмница за десет години, и някъде дълбоко в душата си той ще знае защо.
- През последното столетие ние толкова пъти сме се жертвали за държавата, че е крайно време и държавата да се пожертва за нас.
- Сред неумолимостта не изисквай неизпълнимото. Спазвай правилата на играта.
- Всеки е улучен от собствена стрела. Не можеш да предпазиш никого.
- Ако целта на човешкия дух се съзира само в това всичко да проумее, пресъхва въображението. Един проумян свят ще бъде скучен до крайност.
- Човешкият дух се нуждае от загадката, както и от решенията, от хаоса, както и от порядъка.