Снимка: Wikimedia.org
Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (24 август 1899 г. - 14 юни 1986 г.) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Превеждал е на испански Оскар Уайлд, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Уолт Уитман. Автор е на множество стихове, разкази и есета. Изтъкнат мислител, тънък познавач на човешката природа и майстор на изящното слово.
- Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.
- Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес.
- Ние съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите.
- Трябва да се преструвам, че има и други. Но това е лъжа. Съществуваш само ти.
- Всеки човешки живот, колкото сложен и дълъг да е, всъщност се вмества в един-единствен миг - в мига, в който човек веднъж и завинаги разбира кой е.
- Демокрацията - това е злоупотреба със статистиката.
- Животът е сън, сънуван от Бог.
- Някои се гордеят с написана книга, а аз - с прочетена.
- Ние вече не вярваме в програса - нима това не е прогрес?
- Винаги съм си мислел, че раят би трябвало да е нещо като библиотека.
- Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват.
- Първият паметник на западните литератури — "Илиадата" — бе съставен преди три хиляди години; правдоподобно е да се изкаже догадката, че в този огромен срок всички съкровени, необходими сродства (блян-живот, сън-смърт, реки и животи, които текат, и така нататък) са били забелязани и писани някой път.
- Да се привежда довод, че едно прегрешение е безкрайно, загдето посягало срещу Бога, който е безкрайно Същество, е все едно да се привежда за довод това, че е свято, понеже Бог е свят, както да се мисли, че хулите, отправени към един тигър, трябва да бъдат раирани.
- Понякога усещането, че „сме вече изживели този момент“, ни кара да се замислим. Привържениците на вечното възвръщане ни се кълнат, че е така, и дирят потвърждение на своята вяра в тези смайващи състояния. Забравят, че споменът би внесъл една новост, която е отрицание на тезата, и че времето постепенно би го усъвършенствало — чак до далечния цикъл, в който индивидът вече предвижда своята участ и предпочита да постъпва другояче…
- Божественият ум обхваща заедно всички неща. Миналото е в своето настояще, също както и бъдещето. Нищо не протича в този свят, в който съществуват всички неща, неподвижни в щастливостта на своето положение.
