Един от най-самобитните български художници Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Брезово. Отива си на 2 февруари 1976-а, на 72 г. На 48 г. получава тежък инсулт. Парализирана е дясната страна на тялото му. Но талантът не може да бъде заключен във физическите измерения на битието и Бояджиев след няколко години започва да рисува с лявата си ръка.
До 7 януари 2024-а жители и гости на столицата могат да се насладят на творчеството на големия български художник в Двореца, на пл. „Княз Александър I” 1, припомнят организаторите на изложбата. Тя е посветена на 120-годишнината от рождението на твореца. Куратори са Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева, които са подредили художествените произведения на майстора, следвайки основните стилови и тематични линии в творчеството му. Картините, рисувани с лявата ръка, са обособени в отделни зали на втория етаж.
Ако трябва да характеризираме с една дума забележителното с широкия си диапазон от теми, сюжети и пластически търсения изкуство на Златю Бояджиев, най-подходящата е послания, пише в сайта на НХГ. Трудно бихме могли да намерим картина, която да не излъчва съкровените внушения, извиращи от богатата душевност и житейска съдба на художника. Това е творчество на посланията за родолюбие и синовна привързаност, посланията за морал, чест и дълг, посланията за вечното и непреходното, посланията за волята на духа, за силата на характера и стремежа към уникалност.
Ето какво споделя Боряна Вълчанова пред БНР:
„Въпреки тежкия инсулт, който получава само на 48 години, той е изключително продуктивен художник. Оказа се, че Златю Бояджиев присъства в почти всяка колекция на държавните музеи и галерии. Стилът му се променя драстично след инсулта. Първоначално през 30-те години на 20-ти век той работи с една много жива и експресивна маска, но успоредно с нея прави и композиции с иконични образи. Посетителите ще видят и двете линии, които обясняват първия му период. Във втория му период се появяват мащабни композиции с много цвят“.
В 12 зали на два етажа в Двореца са представени живописни платна, подготвителните ескизи към три от емблематичните сред тях – „Сватба в Брезово“ (1939), „Брезовски овчари“ (1941) и „На нивата/След оран“ (1942), документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ. Включени са произведения от фондовете на Националната галерия, СГХГ, галериите от страната и от частни колекции.
В рамките на експозицията се излъчва и документалният филм „101 портрета“ (2006) на БНТ – Пловдив.
Посетителите на изложбата могат да ползват индивидуален аудиогид за 19 от експонираните картини с текстове на изкуствоведи от Националната галерия.
