Снимка: Youtube
На 21 декември 1971 г. самолет на БГА „Балкан“ Ил-18 катастрофира при излитането си на летище София. От 73-ма души на борда загиват 30. Издъхва и 25-годишната естрадна певица Паша Христова. Оставя безутешни съпруг и син на 2,5 г. Сред оцелелите са Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. Оркестър „София“, фолклорен ансамбъл „Аура“ и други наши изпълнители от различни жанрове са на борда на злополучния самолет, за да участват в дни на българската култура в Алжир.
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни си почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Телевизионната новогодишна програма на БНТ за 31 декември е заснета отдавна. Паша Христова участва в нея. Така че зрителите гледат жизнерадостните изпълнения на своята любимка на малкия екран. И скърбят за нея, защото знаят, че от този момент нататък всичко останало от нейното творчество ще остане само на магнетофонна или кино-лента в златната фонотека на България.
Публиката обожава младото трудолюбиво талантливо момиче с голям глас. След гимназията тя започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ в столицата. По-късно завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 г. записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи през 1967 г. Там тя печели златен медал и първа награда. Следват награда след награда – Сопот, Брашов, „Златният Орфей“. За няколко години тя става звезда от голяма величина. Гастролира в СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, ФРГ.
През 2000 г. песента „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието. Сред другите хитове на Паша, които днес са известни и на младите поколения, са „Повей, ветре“, „Една година любов“, „Остани“. Участва в телевизионния мюзикъл „Козя пътека“, по мотиви на Йордан Радичков.
„Никога не съм срещала по-обаятелен и по-скромен човек от нея. От покойния оператор бате Димо Коларов съм запомнила, че когато човек прави онова, което му е призванието, става много красив. Когато запееше, Паша Христова ставаше безумно красива.“ Това разказва за нея Грета Ганчева в книгата „Една българска роза“, посветена на Паша с автор Иван Георгиев.
Вижте откъс от документалния филм „Здравей, обичам те“ (2010), сценарист и режисьор Олег Ковачев, посветен на любимата певица на българския народ.
