Худ. Лиза Литълуорт, Wikimedia Commons
Най-старото ми дърво е лимон с гъсто преплетени клони. Неотдавна един градинар ме попита дали знам как умират цитрусовите дървета...
Когато едно дърво остарее, ако е успяло да преживее суши, болести и безброй атаки на гъби и паразити, то започва да дава обилно плодове.
В края на жизнения си цикъл дървото дава последната си богата реколта от лимони. Това се случва след идването на последната пролет, когато цветовете избухват в огромни съцветия, изпълвайки въздуха с такава опияняваща сладост, че гърлото ви дращи и носът ви сърби още на две пресечки от дървото.
Плодовете узряват по едно и също време, а клоните се чупят под тежестта им и след няколко седмици земята под дървото е покрита с гнили лимони.
Беше странно, каза той, да видиш такова изобилие точно преди смъртта.
Същото се случва и в животинския свят: сьомгата се чифтосва, докато умре; хиляди милиони херинги оцветяват водите на Тихия океан в бяло – тази следа от яйца се простира на стотици километри.
Дърветата обаче не са животни и бунтът на плодородието не е свойство на растенията, а по-скоро излишъкът от нашия вид, който расте неконтролируемо във всички посоки.
Попитах колко дълго ще живее моето лимоново дърво. Кой знае, отговори той. Можете, разбира се, да го отрежете и да преброите пръстените, но кой би се сетил за такова нещо?
Из книгата „Кога престанахме да разбираме света“, Бенхамин Лабатут
