Худ. Ван Гог, Wikimedia Commons
Създадена от холандския художник Винсент ван Гог през 1889 г., „Звездна нощ“ е една от най-интересните творби в съкровищницата на изобразителното изкуство. Посланието е вълнуващо, сетивата – препълнени с емоции. А въртящото се небе подсказва, че авторът е с дълбоки познания във физиката на турбуленцията.
Мазките на четката в шедьовъра на Ван Гог са в пълно съответствие с динамиката на течностите на земната атмосфера – и, вероятно, на по-широката Вселена. „[Картината] разкрива дълбоко и интуитивно разбиране на природните феномени“, казва физикът Ионгхианг Хуанг от университета Ксиамен в Китай. Според него точното изобразяване на турбуленцията може да се дължи както на факта, че Ван Гог е изучавал движението на облаците и атмосферата, така и на вродената дарба на артиста да улавя динамиката на небесните процеси.
Учените измерили щрихите от четката на гениалния Ван Гог, за да видят дали съвпадат с предишни проучвания на техни колеги, установили, че турбуленцията, изобразена в картината, е в съответствие с теорията, публикувана от съветския математик Андрей Колмогоров през 40-те години на миналия век.
За разлика от предишни проучвания, които изследват само част от тази картина, сега са анализирани всички детайли, и те са сравнявани с каскадната скала на турбулентността на Ричардсън-Колмогоров, уточняват изследователите в статия, публикувана в Physics of Fluids.
Според тях Ван Гог е наблюдавал много внимателно реални потоци, така че не само „размерите на водовъртежите/вихрите в „Звездната нощ“ , но и техните относителни разстояния и интензитет следват физическия закон, който управлява турбулентните потоци“.
Предишно проучване пък установи, че турбуленцията в „Звездна нощ“ може да се види и в молекулярните облаци в Космоса, където се раждат самите звезди.
„Винсент ван Гог, като един от най-забележителните постимпресионистични художници, е правил много внимателно наблюдение на турбулентните потоци: той е успял да възпроизведе не само размера на водовъртежите/вихрите, но и тяхното относително разстояние и напрежение“, пишат изследователите.
