favorites basket
user
Изкуство24 септември 2024

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш

Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът

Снимка: Wikimedia Commons
Снимка: Wikimedia Commons
Тя става известна на света едва на 18, когато романът й „Добър ден, тъга“ излиза от печат през 1954-а. През тази година отбелязваме 70 години от излизането на най-известната книга на Франзсоаз Саган и 20 г. от деня, в който тя напуска този свят - 24 септември 2004 г.

20 са самостоятелните романи, които тя оставя в съкровищницата на литературата, 5 са сборниците с разкази, 9 са пиесите, около 40 са филмите и сериалите, заснети по произведения на Саган. Превеждана е на 15 езика. Общият тираж на кнrгите й във Франция надхвърля 30 млн. екземпляра. Последният й незавършен роман „Четирите кътчета на сърцето“ издава през 2019-та синът на писателката Дени Вестхоф. 
  • Може парите да не купуват щастие, но предпочитам да плача в „Ягуар“, отколкото в автобус.
  • Любовта трае около седем години. Толкова време е необходимо на клетките на тялото да се заменят напълно.
  • Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш.
  • Нищо не предизвиква ревност така, както смехът.
  • Единственото нещо, за което съжалявам, е, че никога няма да имам време да прочета всички книги, които искам да прочета.
  • Уискито, хазартът и фераритата са по-добри от домакинската работа.
  • Една рокля няма смисъл, освен ако не вдъхновява мъжете да искат да я свалят.
  • Ще живея зле, ако не пиша, и ще пиша зле, ако не живея.
  • Някъде нещо невероятно чака да бъде открито и да стане известно.
  • Всяко малко момиченце знае за любовта. Но от това само се умеличава способността й да страда.
  • Какво търсим, ако не да угодим? Не знам дали желанието за привличане на други идва от прекомерна жизненост, чувство за притежание или скритата, неизказана нужда да бъдеш успокоен.
  • Защото това беше кръгът на любовта: страх, който води до желание, нежност и ярост, и онази брутална мъка, която триумфално следва удоволствието.
  • Вашата представа за любовта е доста примитивна. Това не е поредица от усещания, независими едно от друго... Това е нещо различно... усещане за загуба...
  • Известен факт е, че сърцето на всеки мъж е настроено да има дъщеря.
  • Любопитството е началото на мъдростта.
  • Тя би искала да бъде незаменима - това иска всяка жена...
  • Ние се раждаме плачещи и има основателна причина за това - помисли си той. - И останалата част от живота ни ще бъде приглушено повтаряне на този вик.
  • Има определен вид глупост, запазена за отношенията жени-мъже.
  • Цинизмът винаги ме е омагьосвал, създавайки приятно усещане за самоувереност и да съм в съюз със себе си.
  • Ние правим наши собствени символи, след като събитието е преминало и спомените за него са заочнали да се разпадат.
  • Щастието е истинско, а любовта - не.
  • Понякога принадлежах към чистата и красива раса на номадите, а понякога - към бедната изсъхнала порода хедонисти.
  • Страхувах се преди всичко от тъпотата, спокойствието. За да постигнем вътрешния си мир, баща ми и аз се нуждаехме от външна тревога.
  • По-здравословно е да приписваш качества на другите, отколкото да признаваш собствените си недостатъци.
  • Детството е образ, който ние украсяваме.
  • Изкуството трябва да изненада реалността.
  • „В името на починалия ви обвинявам, че оставихте любовта да отмине, че пренебрегнахте задължението да бъдете щастливи, че живеехте с извинения, преструвки и се примирихте със съдбата. Трябва да бъдете осъдени на смърт, но ще бъдете осъдени на самота.“ („Обичате ли Брамс?“)
  • Той беше намушкан от паметта - този тиранин, който се втурва в сънищата ни и изскача през гърлото, щом се събудим.
  • Изисква се арогантност, за да напишеш: „Земята е синя като портокал“, иска се огромна смелост, за да напишеш: „Зорите са болезнени, всяка луна е заплашителна и всяко слънце е горчиво.“
  • Никол беше напълняла. Това е ефектът, който в три от четири случая нещастието оказва върху жените. Процесът на хранене гарантира най-малко здравето на тялото.
  • В края на второто хилядолетие жителите на тази планета, наречена Земя, бяха така разпределени: половината умираха от глад; другата половина използваше три четвърти от печалбата си, за да търси средство, с което да се самоунищожи.
Източник

ПОДКРЕПИ НИ

Още по темата:

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.