Снимка: Васия Атанасова - Spiritia, Wikimedia Commons
Още един от „Щурците“ отлетя към вечните ягодови поляни. Вчера, при качване на сцената за концерт на „Фондацията“ в село Селановци, Кирил Маричков пада и получава тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на която умира в линейката на път за болницата в Оряхово.
На малцина е дадена благодатта да си тръгнат от този свят докато са на сцената, в ателието, над белия лист или с инструмент в ръка. Целият им живот е творчество и отдаденост за хората, на които е посветено тяхното изкуство. Маричков щеше да навърши 80 г. на 30 октомври и го чакаха още концерти с „Фондацията“. Жизнен, изпълнен с вдъхновение и енергия, годините сякаш минаваха покрай него. С бъндарашкия хъс от средата на миналия век, Маричков не се суетеше и без замисляне приемаше всички проекти с възможности за концертни изпълнения на живо пред публика, която го боготвореше.
В списъка на създадените от него песни са „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Клетва“ и „Вълшебен цвят“. Автор е на над 150 парчета, повечето от които са вечни хитове, хората ги знаят наизуст и ги пеят с удоволствие, защото те са в живота на поне две поколения българи, израснали с музиката на „Щурците“.
Само си помислете, колко пъти през годините песента „Клетва“ е звучала на стотици хиляди абитуриентски балове от 80-те години на миналия век до днес. Много от младата генерация български изпълнители направиха кавъри на песните на Маричков.
Маричков бе и филмов композитор, негова е музиката към флмите „Вчера“, „Адио, Рио“, „Индиански игри“, „Вампири-таласъми“, „Дунав мост“.
През 1992 г. заедно с басиста на „Тангра“ - Константин Марков основават „Рок радио "Тангра“.
През 2013 г. Кирил Маричков („Щурците), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Венко Поромански („Те“) създават „Фондацията“, припомня БНР.
Нека изпратим във вечния му път вечния Щурец с песните му, които остават.
Както пееше Емил Димитров „Никой не може да ти отнеме обичта на хората“ (текст Иля Велчев).
(Под клиповете на „Щурците“ в Youtube в този миг валят прощални слова от хора от всички възрасти. Трогателно е...)
(Текстът на тази песен е на големия наш поет Павел Матев. Музиката и аранжиментът са на Валди Тотев.)
Недокоснат и слънчев,
януарския ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.
В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.
И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...
Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...
Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.
Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон, не умирай
върху белия сняг!