Снимка: Калина Равуцова за „Хеликон“
На годишната церемония по обявяване на носителя на наградата за нова българска проза „Хеликон“ снощи лауреат стана Георги Господинов. Романът му „Градинарят и смъртта“ бе оценен от жури с председател професор Кирил Топалов и членове доцент Елка Димитрова, доцент Юрий Дачев, Емануил Видински и Бойко Ламбовски.
Статуетката на бронзов орел, символ на награда „Хеликон“ - дело на скулптура писател Евгени Кузманов, бе връчена на победителя в новата книжарница на известната верига в София, на ул. „Граф Игнатиев“ 6, в близост до пл. „Гарибалди“.
„Благодаря на журито, защото една награда се прави от журито и от номинираните хора“, каза Господинов. Той изрази радостта си, че на събитието присъстват много хора от литературните среди. Бил съм номиниран за други награди, на които съм бил единственият в публиката, защото всички други, разбирайки, че няма да вземат наградата, не са идвали, сподели писателят.
„Българският писател пише не за да бъде номиниран, не, за да получава награди, а ако има какво да каже и ако може да го каже. Това е смисълът. Ако нямаш какво да кажеш, не се хващай да пишеш. Бъди добър читател. Не е малко това един човек да бъде добър читател и е по-добре, отколкото да бъде лош писател“, каза проф. Топалов, цитиран от БТА. Той добави, че много харесва „женската проза“, която се пише в момента в България. Според него у нас има много добри жени разказвачи, а това се срещало рядко в литература.
Над 90 произведения на наши автори са били прочетени от хората в журито, разказа Бойко Ламбовски, секретар на наградата. От тях са избрани за номинация 12. Освен „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, номинираните книги бяха още „Луничави разкази“ на Здравка Евтимова, „Рана“ на Захари Карабашлиев, „Чакалнята“ на Деница Илчева, „Ане“ на Камелия Панайотова, „Светулки зад решетките“ на Мира Добрева, „Извън обхват“ на Евгени Черепов, „Годината, която започна в неделя“ на Яница Радева, „Машина за пуканки“ на Михаил Стоянов, „Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова, „Слънчогледови деца“ на Кристина Терзийска и „Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов.
