Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

В късните часове на нощта на съвременния мегдан може да послушаш изпълнения на „Пушка пукна”, „Стъпил Добри”, „Мари Марийко” и още куп други песни, които са се изпълнявали от предците ни по жътви и седенки с тази разлика, че към тъпана и кавала са добавени диджериду и кахон, а фолклорът е миксиран с дъбстеп, дръм енд бейс, хип-хоп и др.

Да прекрояваш български народни песни, за да придобият модерно звучене, но и същевременно да съхраниш тяхната автентичност, не е лека задача. С нея са се захванали преди десет години музикантите от група Оратница. Символиката не е никак случайна: оратница е обичай, провеждан на Сирни заговезни, за пречистване на духа, душата и тялото на човек.

За това спазват ли старите български обичаи, дават ли прошка лесно и коя от тях е „китайката”, четете интервюто с дамската част от група Оратница.

Здравейте! Представете се с няколко думи на нашите читатели.
Ася: Аз съм Ася Пинчева и съм завършила музикалното училище в Широка Лъка и след това музикалната академия в Пловдив със специалност народно пеене.
Дияна: Казвам се Дияна Василева и съм завършила музикалното училище в гр. Котел, а след това и музикалната академия в Пловдив. Пътят ми минава през ансамбъл „Тракия” в Пловдив, след това „Мистерията на българските гласове”, а успоредно с това съм и учител по музика и пеене в детски градини.

Вие сте най-новите членове на групата. Как се чувствахте в първите дни?

Дияна: Беше предизвикателство, защото ние сме свикнали да бъдем педантични, на това ни учиха в музикалните училища - да бъдем отговорни, изпипани (гримът, прибраната коса, червилото), всички трябваше да бъдем еднакви, а закъсненията се наказваха строго. Там израснахме като хора и за нас беше трудно, когато влязохме в групата, но това разчупване ни хареса. Даде ни свобода да се чувстваме добре на сцената. Това във фолклора не е типично.
Ася: Момчетата с техния начин на живот и разбиранията им за музика са много по-освободени от нас. Помогнахме си взаимно - работата с тях направи нас с Дияна доста по-разчупени, а тях по-организирани.

Имате много участия в България и в чужбина. Каква е преобладаващата публика и на двете места?

Дияна: На всеки концерт се сблъскваме с различни хора, дори що се касае до външния вид - виждаме такива с расти, както и в костюми. Има хора, които стоят и поглъщат всяка нота и всеки наш дъх. На последния ни концерт дойде една баба на 74 г. и ни каза, че много развиваме българския фолклор. Фактът, че на тази жена й хареса, е показателен за нас.

Как се чувствате като пренасяте нашия фолклор отвъд границите на страната ни и как реагират чужденците на българската музика?

Дияна: Аз лично съм патриот, харесва ми да показваме нашия фолклор и да усещаме как ни приемат хората. Не винаги е позитивно, но трябва да извлечем полезното. Най-ценното на нашите концерти в чужбина е, че завършват с хоро. Така всички в публиката имат усещането, че са едно цяло. Иначе българските гласове са много изнесени и за чужденците това е впечатляващо.

Ася: Много добре. С всеки наш концерт оставам все по-изненадана, все повече чужденци знаят текстовете ни, учат се на хората. Българите в чужбина милеят за родината, но същевременно с това чужденците реагират също толкова радушно на песните ни. Според мен се дължи на това, че чрез емоцията разбират какво пеем. На първично ниво първото, което ги впечатлява, са ритмите.
Опитваме се да обединим хора, които нямат нищо общо помежду си чрез музиката.

Има ли песен, на която хората най-много се радват?

Ася: Такава е „Църни очи” и нейното начало с кавала, както и „Витоша”. Мисля, че тези са най-разпознаваемите ни.
Дияна: А от новия албум „Пушка пукна”, на която скоро ще направим и клип.

Разкажете някоя интересна случка по време на концерт.

Ася: След края на концерт в Бургас дойдоха хора, за да търсят новия ни албум и нашият вокалист „Попа” им го подаде да го разгледат, казвайки, че ние с Дияна сме на обложката. Един човек го взе, погледна Дияна и каза: „Тази я познавам, ама тази китайка откъде я взехте?”, говорейки за мен.

Как се роди идеята за името на актуалния ви албум „Alter Ethno” и какво включва той?

Ася: Името дойде от нашия кавалджия Християн, който шофирайки, забелязва плакат на театралната постановка „Alter Ego”. Оттам му хрумва да свържем едното ни лице, фолклора, с това, което гледа към другите стилове. Слушателите ни виждат разликата с предните два албума: в този присъстват електронни и джаз елементи. Мисля, че трябваше да направим тази стъпка.
Дияна: Сега правим голяма крачка напред. Едни от най-големите автентични певци в България ни разрешиха и се радват, че развиваме и предаваме техните песни на днешното поколение точно по този начин.

Поставя ли ограничения пред вас работата ви с хората, които ви представляват, Fusion Embassy?

Дияна: Работата с тях разширява много кръгозора ни, имахме телевизионни участия и като цяло хората повече знаят за нас. Колкото и да можеш да свириш и да пееш, е крайно трудно да се реализираш в България, ако няма кой да те представлява. Музикалният пазар тук е много малък.
Ася: Ако нямахме такъв издател зад гърба си, щеше да бъде много по-трудно. Благодарение на неговите връзки с хора от България и чужбина, нашата група стана толкова популярна.

Тази година групата ви чества десетгодишен юбилей. Как планувате да го отбележите?

Ася: Датата е 20 септември, а мястото Маймунарника. Част от гост-музикантите ще бъдат Стефан Цеков, Димитър Льолев и др..

Имате ли любима стара българска дума?

Ася: Две думи, но не знам точно колко стари са: едната е „пафти” като тези в шопския костюм, които са винаги свързани. Другата е „орисия” - да бъдеш орисан, това да бъде твоята съдба. Често се сещам за тях.

Дияна: „Алтън”, въпреки че не е българска. Това означава „злато”, за мен в тази дума се побират човешките чувства, ценностната система, изкуството и истинското.

Ако имате възможност да чуете ваша песен, независимо от време и място, къде би било това?

Дияна: В бъдещето. Представям си нашата музика да се чува и да се цени дори когато не сме живи, както утвърдените вече имена. Желая да оставим следа.
Ася: Бих искала да чуя песен на Оратница на американските награди „Грами”.

Един от вашите членове, Християн, беше поканен да гостува в час по музика в училище във Велико Търново, за да разкаже от първо лице какво представлява професията музикант. Какво мислите за инициативата да вкараме певците в училищата?

Дияна: Аз също съм ходила с колежка от „Мистерията на българските гласове” в няколко училища в Пловдив, където показахме връзката между автентичното и модерното. Носих си носията и роклята, пусках им музика, която се слуша в клубовете и такава, която звучи на концерти. Децата харесаха и двете неща, което е показателно. Въпрос на време е да направим турне, което да е само в училищата.

Има ли място, на което искате да се връщате за да изпълнявате своята музика?

Дияна: С най-голямо удоволствие бихме искали да отидем в училищата, които сме завършили, за да покажем на подрастващото поколение какво ни е липсвало. Решили сме с момчетата да отидем в Широка лъка и в Котел.

Оратница е стар обичай за пречистване на духа и тялото на човек чрез огъня и се прави на Сирни заговезни, когато обичайно се дава и иска прошка. Вие прощавате ли лесно?

Ася: Аз прощавам, но не забравям. В живота ми досега съм разбрала, че така е по-добре, защото човек винаги трябва да си има едно на ум! Не съм искала прошка досега, защото не съм много веща в тези стари обичаи. Но за сметка на това се извинявам доста често, дори когато няма нужда.

Дияна: Аз прощавам и забравям, не желая да нося тежест на плещите си. Бих поискала прошка и бих простила. Човек сам трябва да бъде отговорен за собствените си грешки.

Прочети още:
Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика
„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

прочети още

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Абонирай се за нашия бюлетин