Състезанието „3100 мили: Себенадминаване” се провежда вече за 23-ти път в Ню Йорк, където участниците имат на разположение 52 дни, за да пробягат 3100 мили (почти 5000 км). Това е най-дългото сертифицирано състезание в света. Бяга се всеки ден от 6 сутринта до полунощ, като разстоянието, което се изминава на ден, е средно 95 км. Тича се около една определена зона в Куинс и са нужни повече от 5600 обиколки на трасето, за да се покрият тези 3100 мили.
Както и самото име подсказва, бегачите поемат това предизвикателство не заради спортните постижения, а заради своя личен стремеж към себенадминаване. Целите на всекиго са безкрайно лични и победителят не получава материален приз, а, напротив, най-голямата награда - победата над себе си. Препятствията по пътя са много.
Като начало участниците трябва да надмогнат тежките климатични условия, защото „3100” се провежда през горещите юли и август, а в Ню Йорк този период от годината се характеризира и с висока влажност. След това идват и личните прегради, породени от травмите и умората. Бегачите се борят да подчинят физиката на духа си, да не се отказват въпреки екстремните трудности.
Психологическият фактор е в основата на концепцията на състезанието. Това е и смисълът, който създателят Шри Чинмой (1931-2007) е вложил при създаването му през 1997 г. Шри Чинмой е философ, духовен водач и борец за мир, идващ от Индия, но развил делото си в САЩ. Своите ученици той насърчава да бягат, защото тичането според него е медитативна практика, чрез която може да се постигне духовен растеж на душата.
Много от бегачите действително разказват, че по време на маратона са имали духовни преживявания и среща с трансценденталното. Един от тях е българинът Цветан Цеков - Шопан, който участва 8 пъти и 3 пъти завършва пробега. Той има 18 години практика като бегач на ултрамаратони и е най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” до този момент. През последните 15 години Цветан изнася и мотивиращи лекции в България, САЩ и Австрия, където с радост споделя своя опит и преживявания на трасето.
Цветан също така е персонаж в документалния филм „3100: Бягане и себенадминаване” на режисьора Санджай Роулал. Филмът бе показан тази година в рамките на Международния кинофестивал на здравните филми, който се проведе във Варна и спечели награда за най-добра режисура.
На 6 август „3100: Бягане и себенадминаване” бе показан и в Пловдив. Прожекцията бе част от програмата на града като Европейска столица на културата за 2019 г. На този ден се състоя и финалът на състезанието, което тази година завърши и друг българин - Тодор Димитров.
Разговаряме с Цветан Цеков за неговите лични преживявания на трасето на „3100 мили: Себенадминаване” и постигането на свръхчовешкото.
Ти си най-младият участник в „3100”. Какво те подготви психически за такова изпитание на тази крехка възраст?
На 20-годишна възраст започнах да бягам многодневни състезания, 6 дни, 10 дни, 700 мили и 1000 мили. До 24-годишна възраст бях участвал в 8 такива ултрамаратона, което ме подготви не само физически, но и психически, давайки ми увереността да участвам и завърша състезанието на 3100 мили на 24-годишна възраст. Не на последно място, аз медитирам редовно от 15-годишен и медитацията е тази, която ми дава способността да остана вдъхновен и да реализирам физически вътрешния потенциал, който всички ние притежаваме, но в повечето случаи не осъзнаваме.
Колко е важна физическата подготовка и до каква степен здравата психика може да компенсира физическия фактор?
Бих искал да поясня, че при тези ултрамаратони и по-специално при състезанието на 3100 мили ние отиваме отвъд ума или психиката и се докосваме до един енергетизиращ, дълбок, непоклатим вътрешен мир, който на мен ми дава способността да бягам. Разбира се, важно е да си в добра физическа форма и опитът определено е предимство, но без силата на духа, физическата и психическата добра форма не са достатъчни сами по себе си.
Къде е балансът между психика и тяло и можем ли наистина да подчиним материята на духа?
За мен духовният и физическият аспект вървят ръка за ръка. Ако бягаш 6 или 10-дневно състезание, някак си можеш да ги избягаш чисто физически, но да пробягаш 3100 мили за по-малко от 52 дни без силата на духа и медитацията, не мисля, че това е възможно. За мен бягането и по-специално това на дълги разстояния е динамична форма на медитация, която обединява физическото и духовното. Ако имаме здрав дух, ще сме по-здрави и физически. Когато се чувствам хармонично, вероятността за контузии намалява значително и способността ми да бягам по-дълго и по-бързо се увеличава.
По време на бягането до каква степен си фокусиран върху тичането и забравяш ли изцяло за физическото си тяло, за да се отдадеш на духовни преживявания?
Вътрешното преживяване е фокусът на моето бягане. Това е изцяло духовното преживяване, но това не е осъществимо, когато нещо те боли, като мазол например. Тогава настъпва истинската битка между духа и физическото ограничение. Ако успееш да останеш фокусиран върху духовното в себе си, то ти помага да преодолееш физическото ограничение.
Как точно бягането наподобява медитативната практика?
Моят учител по медитация гуру Шри Чинмой ни учи, че чрез физическата активност и себенадминаване ние проявяваме трансцеденталното тук, на Земята. Той ни учи, че физическото и духовното вървят ръка за ръка и те са двата ни крака, с които вървим по пътя на себереализацията ни - т.нар. в източната традиция просветление. Когато бягаме и сме физически активни, нашата молитва се задълбочава, в същото време глъбината на молитвата ни дава физическата способност да продължаваме. Тази философия се среща и при бягащите будистки монаси в Япония и други духовни традиции по света, заснети от Санджей Рауел във филма „3100: Бягане и себенадминаване”.
Имал ли си моменти, когато си бил на ръба да се откажеш?
За щастие, не съм имал такива моменти.
Как се чувстваш след края на състезанието?
При повечето състезания финиширането е кулминацията, но при това на 3100 мили преживяванията по пътя към целта, сълзите и усмивките, между стартирането и финиширането, са най-ценните моменти. Непосредствено след края на състезанието аз лично не чувствам нищо по-специално, а само огромна физическа умора. На следващия ден дори е трудно да си представиш, че се е случило нещо свръхестествено, все едно състезанието не се е случило, все едно си бил в друго измерение и след края се връщаш в обичайното. Единствено пълната физическа изтощеност ти напомня и доказва, че си преминал през нещо свръхчовешко. Но с течение на времето започваш да осъзнаваш трансформацията, през която си преминал и която е станала част от теб, т.е. осъзнаваш, че си далеч по-добра версия на себе си, по-щастлива, удовлетворена, изпълнена и пълноценна.
Колко е дълъг периодът на възстановяване и физически, и психически?
Възстановяването е трудно да се определи, но на този етап на мен ми е необходима поне година преди да съм в състояние да тренирам активно на най-високо ниво. При всеки е различно и зависи от трудностите и преживяванията, през които си преминал по време на състезанието.
Как навиците ти и начинът ти на живот са се пригодили така, че да спомагат за формата, необходима на един успешен участник в „3100”?
За мен бягането на дълги разстояния е начин на живот и, както казах, форма на медитация, то е част от ежедневната ми медитация. Тренирам целогодишно, но не защото се подготвям за състезанието, а защото ми носи радост, дава ми новост и енергия в ежедневния живот.
Ти също беше на представянето на филма във Варна, където той взе награда за най-добра режисура. Как бе приет той от зрителите и от критиката? Отворени ли са хората към тази тема?
Мисля, че хората са много възприемчиви и приемат духовността много естествено, когато им е предложена през призмата на спорта. Поради естеството на публиката не можеш да се задълбочиш твърде много в духовния аспект, но самият филм доста обстойно навлиза в духовното по много достъпен за всеки човек начин. Хората задават много оригинални въпроси, за съжаление не си ги спомням с подробности. Някой ми беше предложил да си записвам всички въпроси на лекциите, които давам и после да напиша книга с отговорите :)
