
Полина Андреева е член на управителния съвет на сдружение „Степ". То е основният организатор на социален проект, който сдружението организира за втори път – безплатно компютърно обучение за възрастни. Курсът е напълно безплатен за участниците, а преподаватели са доброволци.
Какво кара възрастни хора да поискат да знаят как се използват модерните технологии?
Основният мотив, който кара възрастните хора да поискат да знаят как се използват модерните технологии, е желанието да са „в крак“ с времето, в което живеят. Някои от предишните ни участници в курса за възрастни някога са работили на компютър, но Windows им е непознат като операционна система. Те искат да комуникират с децата и близките си, някои от които живеят в чужбина, искат да се научат да свалят филми от интернет, да четат новини и рецепти, да слушат музика онлайн. На каква възраст са преобладаващите „ученици”?
Мъжете или жените са по-любознателни на тази възраст?
Има ли такива, които са „доста напред с материала” ?
Как подбирате доброволците, които да обучават?
Трудно ли е да се преподава на възрастни хора?
Определено е предизвикателство е да се преподава на възрастни хора. Например при обученията ни с малки деца е доста по-лесно, защото те са от технологично поколение – буквално от раждането си те са заобиколени с компютри, лаптопи и мобилни телефони. Хубавото в предишното ни обучение беше, че участниците в курса много си помагаха помежду си. По-напредналите помагаха на начинаещите. Освен това терминологиа, поне в началото, ги затруднява доста. Много от термините, които ежедневно използваме, са напълно непознати на възрастните хора и трябва да им се обяснят по-детайлно. За тях scroll-вам, browse-вам и Google-вам на първо време не значат нищо.
Коя част от курса е най-интересна за тях и коя им е най-скучна?
Какви са очакванията ви за тазгодишния курс за обучение?
Как променяте живота на вашите ученици? Изменя ли се всекидневието им или социалният живот?
Във връзка с горния въпрос – дали такъв социален проект помага на възрастните хора да преодолеят изолацията и самотата?
Имате ли отзиви от участници от миналото обучение, на които то им е помогнало?
С някои от предишните участници сме загубили връзка, но бабата на наша колежка от сдружението например споделя, че след курса по-умело борави с мишката, прекарва времето си в четене на новини и рецепти онлайн, сваля си сама филми. Обратната връзка след края на курса беше много положителна – надяваме се и занапред усвоените знания да подпомагат по-пълноценния им живот.