Доктор Ефраимов е родом от онази тайнствена и магична област в североизточна България, наречена Делиорман, известна още със своите „луди“ джанки, които опияняват съзнанието и не дават покой на ума ти дълго време. Той е гинеколог по професия, пише книги, а отскоро си партнира с Мария Методиева, председател на управителния съвет на фондация „Св. Николай Чудотворец“, в проекта „Чудната градина“ в Добрич.
Двамата обединяват сили в една много смислена и достойна кауза - градина, в която работят хора с интелектуални и физически затруднения. Тя е прекрасна, цветна и жизнерадостна, сякаш се усмихва на всеки, пристъпил в нея и не може да побере цялата палитра от емоции, с която двамата ни събеседници, заедно с техните работници, рисуват ежедневието си.
Намираме се в „Чудната градина". Какво я прави специална за вас?
Проектът е на фондация „Св. Николай Чудотворец". Как се роди идеята за него?
Кои са най-големите трудности, които срещате в работата си?
Хасан Ефраимов: В началото работихме върху покрива на защитените жилища, където засадихме първите цветя - около 8000 кофички, които бяха наредени в касетки и част от тях бяха унищожени поради лошите метеорологични условия. Когато следяхме прогнозата за времето, си инсталирах приложение на телефона, което представлява радар в реално време, и по цял ден гледах накъде се движат облаците и ако видя, че идва буря, трупахме касетките една върху друга и накрая поставяхме една празна. Така успявахме да спасим растенията. Медиите много ни помогнаха - за тях беше истинска сензация, че някъде има цветя, които се произвеждат от хора с увреждания на покрив.
Как потръгна работата с тях?
Мария Методиева: Ние им даваме възможност да се чувстват като всички останали, когато човек е бил ограничаван и отблъскван, той свиква с мисълта, че е различен и започва да живее като такъв. Те се променят, надявам се да постигнем още по-добри резултати. Благодарение на проекта, ние сме наели 22 души на работа, а земята е едва 4 декара, за нея се изискват максимум 2 работници... Лошото е, че проектът е за две години и докато ги обучим, всичко ще свърши. Нещата не бива да са с определена давност, младежите трябва да бъдат назначени за постоянно, именно това ни е целта.
Какви са плановете ви за следващата година?
Хасан Ефраимов: Плановете ни са големи, работата със зеленчуците е сезонна, ние не можем да си позволим да оставим нашите младежи без работа. И двата ни проекта са от ЕС и контролът е абсолютно стриктен, досега сме имали много проверки. Подготвяме разсадник, където ще произвеждаме разсад сами, тъй като той е много скъп и по този начин ще можем да затворим цикъла на производство. Така ще успеем да им дадем възможност да работят целогодишно.
Как може да помогне държавата във вашата дейност?
Хасан Ефраимов: Ние се радваме, когато държавата не ни пречи. Поставени сме при едни и същи условия с всяка фирма в страната, няма никакви облекчения за такива социални предприятия като нашето, нито пък осигурен пазар, ние работим въпреки държавата. Тя трябва да направи тези проекти постоянни. Нашите младежи в началото ходеха на интервюта за работа на други места, които се явяват наша конкуренция. Там явно са си мислели, че хората, които кандидатстват за работа, ще бъдат с незабележими увреждания. Изисква се такт, метод, нещата са много специфични. Не е лесно да се намери работа за 22 души с увреждания.
Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и успяхме да го направим. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.
Получавате ли помощ от други места?
Мария Методиева: Парите, които идват от проекта, са държавни помощи, но както каза докторът, ние с нищо не се различаваме от останалите фирми. Разликата е, че ние като фондация не ползваме никакви преференции заради това, че наемаме хора с изключително тежки увреждания, имаме хора с над 91% увреждания и само ние можем да ги наемем.Хасан Ефраимов: Големи фирми ни помогнаха с хиляди левове. Мястото беше абсолютно бунище, изринахме тонове боклуци с помощта на фирма. Друга ни купи товаро-пътнически автомобил, с който да пренасяме всякакви материали. Общината ни помага ежедневно. Разсадникът ни ще бъде изграден от едно сдружение, най-евтиният вариант е 50000 лв. Много хора се включиха към нас, ние не търсим помощ от никого. В началото ходехме в строителните фирми, за да искаме остатъчни материали и там откликваха и ни помагаха, но вече тези, които искат да се занимават с благотворителност, сами ни търсят. Затова казвам, че нашата цел е изпълнена, хората искат да се включат в дейността ни. Спечелихме доверието не само на добруджанци, те видяха, че думата „фондация" не е мръсна.
Какви хора пазаруват от вашата продукция?
Има ли нещо, което липсва на „Чудната градина“?
Мария Методиева: Търпение. И двамата сме много напористи и амбициозни – всичко, което направихме, е в рамките на почти половин година. Всичко, което спечелихме, отделяхме само, за да разширим предприятието.
Хасан Ефраимов: Беседка, ха-ха! (Мария иска от доктора да й построи беседка, за да може да има удобно място за сядане, което да е на сянка, но той отлага за идната година - бел. авт.)
Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да направят разлика между мотика и лопата. Знам, че ако един ден нещо се случи с проекта, те могат да работят навсякъде.