Алберто Симоне е италиански режисьор, сценарист и продуцент, който представя първата си книга „Щастието на нощното шкафче“ на издателство Кибеа. В нея той споделя съвети как всеки от нас да направи първата крачка към търсенето на щастие и как да се преборим с пречките, които ще срещнем по пътя си. Симоне има дългогодишен опит като психолог, лайф коуч и терапевт, и едновременно с това провежда различни семинари на тема щастие.
В продължение на три години той работи върху документалния си филм „Среща с учителя“ и дори пътува до Индия, където се среща с духовния водач Шри Шри Рави Шанкар. Тук ще ви представим какво мисли Алберто Симоне за щастието.
Кое ви вдъхнови да напишете тази книга и защо точно сега?
В този момент е много важно да излизат книги като тази, защото ние, като човешки същества на тази планета, живеем в много труден момент. Трябва да се справяме с нови проблеми, с които нямаме опит досега. Не знаем как да продължим нататък, хората са все по-дезориентирани, имат все по-малка вяра в бъдещето, а и в тях самите.
Но качествата, които са човешки, са еднакви от както свят светува. Аз мисля, че в миналото сме се справяли с много по-трудни ситуации и съм убеден, че и днес сме способни да се справим, защото ние, хората, имаме тези уникални качества да творим и да променяме реалността. Затова реших с тази книга да споделя нещата, които познавам, които съм изпитал и с които мога да бъда полезен. Тези уроци ме научиха никога да не забравям да бъда щастлив дори и в най-тежките моменти. Щастието е една загадка, която ние трябва да се научим да разгадаваме, и аз мисля, че постигането му е висшата цел на нашето пребиваване на този свят.
Как ви хрумна идеята за заглавието „Щастието на нощното шкафче“?
Според вашата книга как да откриваме щастието в ежедневието си?
Първото нещо, което трябва да разберем, е, че има сила, която ни пречи да бъдем щастливи, дори и когато ние самите искаме да бъдем такива. Всъщност тя не е само една – това са много пречки и в книгата много добре обяснявам кои са те и как ни спират да бъдем щастливи.
Първото и основно препятствие е нашият ум. Това е инструментът, с който ние живеем и разбираме реалността, която ни заобикаля. Само че той не е отговорен ние да бъдем щастливи. Той е създаден, за да ни помогне да живеем. Неговата цел е ни защитава от опасности.
Това се случва така - той е колекционер на случки. Когато вече имаме житейски опит, нашият ум е като две кошчета – в едното слага позитивните, в другото негативните. Доказано е, че негативните преживявания са много по-трайни. Като резултат ние гледаме на света под влияние на тези негативни преживявания и емоции. Но ние сме много повече от ума си, ние сме в състояние да разберем как работи той и да бъдем негови господари, за да го вкараме в посоката, която ние изберем. Затова човек трябва да се тренира да се фокусира върху добрите и позитивните неща в живота си, и по този начин ще изпита чувство на благодарност, а и енергийното му състояние ще се повиши. Също така ще може да се справя с пречките по-лесно.
А какво бихте казали на тези, които са преживели много нещастия и са загубили вяра, че някога отново ще намерят щастието?
Ние, човешките същества, сме способни на мъдрост, която е базирана на нашата опитност и която ни учи на много важни стъпки. Една от тях е, че ако ти се случи нещо много трудно – болест или загубата на някой близък, то тези ситуации не са завинаги. Целият живот е непостоянен, всяка случка има край. Вторият елемент на мъдростта е – когато човек трябва да се развие, той се учи много повече от негативните събития и страданието, отколкото от позитивните моменти. Често хора, преодолели много тежки болести и трудности, излизат много по-добри и по-силни. Тези трудности винаги обогатяват духовността и духовните възможности на човек. А тази духовна сфера е едно човешко качество, което е във всеки един от нас и е първично, преди всички религии.
В тази връзка - щастието вътрешен процес ли е или зависи от хората и събитията в нашия живот?
Щастието е нещо, с което се раждаме и при срещите ни с външния свят, то се събужда у нас.Това са неверни твърдения, които ни объркват още от деца. Ние нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи - нямаме нужда от причина или мотив. Истинското Щастие е да бъдем щастливи без да знаем защо и как ни е споходило.
Основният проблем на нашата материална епоха е, че от малки нас ни учат, че щастието е награда за нещо, което сме постигнали. Вменяват ни, че за да сме щастливи, трябва да направим или да притежаваме нещо, а това не е вярно.
В днешно време хората демонстрират своето щастие чрез социалните мрежи. Какво е вашето мнение за това?
Всичко в този живот има две страни. Аз мисля, че социалните мрежи имат положителни качества, защото те ни помагат много бързо да се свързваме с други човешки същества като нас. Негативните последствия са, че ние започваме да вярваме, че трудностите и страданията, през които минаваме, са по-трудно приемливи отколкото нашите щастливи преживявания. Тъй като всички мечтаят за успех и за щастие, ние смятаме, че ако се представяме винаги щастливи и успели, ще бъдем по-привлекателни за останалите. Всъщност в това непрекъснато демонстриране на добрите ни страни, ние показваме нашето дълбоко желание да бъдем обичани. Но е важно да разберем, че дори когато не сме в най-добрата си форма или преминаваме през трудности, ние ще бъдем приети по същия начин и пак ще бъдем обичани и харесвани.
Често се случва хора, които живеят много по-простичко и в много по-мизерни условия от нас, да бъдат в пъти по-щастливи. Какво можем да научим ние от тях и от начина им на живот?
Когато сме полезни, ние се чувстваме щастливи. Така част от нашата енергия и живот я даваме в служба на другите и това създава по-висша цел и смисъл на живота.Най-великите шедьоври са често плод на силно нещастие и лична трагедия на твореца. Какво мислите за това?
Мисля, че има истина в това твърдение и то не е нещо лошо, защото демонстрира присъщото единствено на човека качество да може да трансформира страданието в нещо красиво, което да отдаде като служене на другите. А когато таим страданието си затворено в нас и не разбираме смисъла му, тогава не знаем как да го преобразим в нещо по-добро. По този начин не само че оставаме нещастни, но и рискуваме да се разболеем сериозно.
Тоест вие смятате, че щастието има директен ефект върху здравето?
Бихте ли ни разказали за срещата ви с Учителя Шри Шри Рави Шанкар?
Как ви промени това пътуване?
Той представя своите лекции, които се базират на антична мъдрост, по модерен и достъпен начин. Той е невероятен учител, който ни посвещава в ползата на дишането и как практически да го прилагаме в ежедневието си. Друг негов принос са техники за медитацията – как да я използваш като една методология и как да ти помага практически в живота.
В днешно време нашият ум е толкова активен и работи на бързи обороти. Имаме милиарди сигнали и стимули, а нашите баби и дядовци са имали едва 1/10 от тези дразнители. Това много ни изморява и консумира от нашата енергия, затова трябва да знаем как да спираме и да се запазваме енергийно.
Ориенталците казват, че умът е като една маймуна, която непрекъснато скача от един клон на друг – единият е миналото, а другият е бъдещето. И така ние никога не живеем в настоящето и не осъзнаваме какво ни се случва във всеки един момент. Така че целта на медитацията е да спрем скачането на маймуната, да успокоим ума и да можем да се свържем с дълбоката ни същност. Това може да се представи като картината на едно море – отвън бушува буря, вятър, и ние смятаме, че това е краят на света, но ако се спуснем малко надолу – всичко е в покой. Именно там е нашата истинска същност, далече от илюзията и всичко, което се вихри на повърхността. Това е учението на Учителя, към което ние трябва да се стремим, за да достигнем Щастието.
