Бихте ли разказали на нашите читатели малко повече за себе си, както и за работата ви?
Казвам се Stelarc и съм артист, правя арт пърформанси, както и интерактивни инженерни арт инсталации. Във всички тези артистични прояви аз използвам човешкото тяло, като го подсилвам чрез съвременни технологии, инструменти и машини, за да създам алтернативни анатомични архитектури. С други думи, аз изучавам какво може да изпита човешкото тяло, както и какви идеи може да генерира, когато бива изменяно, модифицирано и подсилено чрез технологии.
Как се зароди страстта ви към изучаването на човешкото тяло?Човешкото тяло вече е остаряло и е неадекватно на технологиите, скоро те ще бъдат вкарани в него
Започнах да правя пърформанси, когато открих, че не ме бива в рисуването. Винаги ме е вълнувала еволюцията на човешкото тяло и неговата биология, чието проявление е физиологията, посредством която ние усещаме света. Едно от нещата, които ме интригуват, е това да сравнявам анатомията на различните животни и насекоми и как те възприемат света около тях, защото възприятията ни са много различни от техните. Как промяната в архитектурата на човешкото тяло ще въздейства върху възприятията му за света, това е главната ми идея.
Кой смятате, че е архитектът на човешкото тяло?
Ако вярваме в еволюцията, нашите тела са се развили през милионите години посредством естествен подбор, някои мутации и чрез досега ни с околната среда. Биологията е това, което се развива през цялото време. Не вярвам в Бог. Идеята, че трябва да разчитаме на някакъв създател, е някак опростена. Със сигурност тя е част от нашето историческо минало, но разбирайки света по-добре посредством системи и машини, осъзнаваме, че хората са в основата на човешкия прогрес.
Смятате ли, че нашите тела са интелигентни и ако да, как може това да бъде измерено?Едно от нещата, които ме интригуват, е това да сравнявам анатомията на различните животни и насекоми и как те възприемат света около тях, защото възприятията ни са много различни от техните.
Мисля, че определението интелигентни трябва да бъде разбирано по различен начин. Вместо да си представяме, че тялото има свой собствен разум и че то е интелигентно, е по-важно да разберем, че не е толкова съществено какво се случва в главите ни, а какво се случва помежду ни посредством езика, с който боравим, културата, която ни заобикаля, технологиите, които употребяваме. Умът не е нещо, което притежаваме, интелигентността е онова, което протича помежду ни, това, което генерираме. Философът Лудвиг Витгенщайн казва, че мисленето се случва чрез устните, с които говориш, ръцете, с които пишеш. Интелигентността е форма на поведение, а не лично качество.
Как би изглеждал нашият свят без наличието на технологиите?
Когато сме се изправили, за да вървим на двата си крака, започваме да управляваме другите два крайника и чрез тях можем да правим машини. Онова, което лежи в основата на това да си човек, е способността да създаваш артефакти, да изграждаш език. Не бива да имаме тази носталгична представа за изцяло биологично тяло, защото то е животинско, а не човешко. Преди да започнем да общуваме, да създаваме предмети, сме били хуманоиди. Технологията изгражда човешкия облик, не можем да бъдем разделени от нея.
От какво значение е тялото ви за вас и как се грижите за него?Ухото вече е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го имплантирам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да поставя микрофон в него.
Грижа се много добре за него. Това е единственият начин да изживея съществуването си. Вследствие на развитието си, тялото започва да се уморява, да не работи както преди и затова трябва да се грижиш за него, това е единственото, което имаш. Няма нищо преди и след това. Ние, бидейки хора, сме любопитни същества и искаме да пробваме различни неща, които могат да застрашат живота ни.
Практикувате ли някакви техники, за да намалите стреса и как поддържате ума си?
Не. Ходя на фитнес. Практикувах йога дълги години, но спрях преди 20. Нямам никаква допълнителна подготовка за моите пърформанси. Не мисля, че притежавам собствен разум, така че няма за какво да се грижа. Когато говорим за ум и тяло, според мен действа картезианското разделение, според което „ум“ е дума, която обяснява поведението на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм духовен, но смятам, че не притежавам собствен разум в неговия традиционен метафизичен смисъл.
Смятате ли, че има връзка между отношението на човек към тялото му и състоянието на духа и душата му?
Да, но има много причини да се отнасяме към телата си по даден начин. Бих казал, че много от нашите импулси и желания са социално изградени от медиите. Поведението ни не е просто изблик на вътрешно желание, а по-скоро е конструирано от социума. Например начинът, по който се обличаме или какво ядем и пием. В контекста на съвременното общество и неговите културни ценности от човешкото тяло се очаква да се държи по определен начин. Все повече и повече ние комуникираме от разстояние и това е резултат на новите технологии. Не трябва да мислим технологиите нито за добри, нито за лоши, а по-скоро за нещо, което ни дава допълнителни възможности за общуване.
Разкажете ни малко повече за един от най-известните ви проекти „Ear on Arm”.„Ум“ е дума, която обяснява поведението на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм духовен, но смятам, че не притежавам собствен разум в неговия традиционен метафизичен смисъл.
Идеята на проекта се зароди още през 1996 г. Отне ми 10 години, за да намеря трима хирурзи и финансиране, за да започна. Първите операции се състояха през 2006 г. Ухото вече е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го имплантирам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да поставя микрофон в него. Тествахме ухото и дори когато ръката ми беше увита в бинт и докторът беше сложил маска на лицето си, той говореше на ухото и неговият глас се предаваше чрез интернет. Трудностите в този проект бяха да поставим всичко необходимо в ухото, да заредим батерията вътре. Трябва да отбележа, че това е само артистична творба, няма никакви медицински причини, за да го правя. Направих три филма на тема „Какво има в тялото ми“ и те също са единствено с цел изкуство. Откакто се подложих на операцията за ухото през 2006 г., приятели ми изпращат доклади, че хирурзи започват да практикуват нещо подобно за пациенти, които са загубили слуховия си орган в катастрофи или са родени по този начин. Но не мога да гарантирам, че това е вследствие на моята операция. Хората, които не вникват в целта на изкуството, искат да го опредметят, наричайки го проучване или обосновавайки го с някаква научна цел. Изкуството е това да видиш как то изучава човешките състояния, какво е да бъдеш човек.
Скулптурата „Ear on Arm“ беше поставена на плаж в Австралия. Как реагираха хората на нея?
Направих 4-метрова скулптура на ръка от пръстите до рамото, на която беше и ухото и я поставих на плаж в Австралия. Там направих и пърформанс, в който покриха тялото ми с бяла глина и тъй като то беше топло, а в Австралия по това време беше зима, глината се напука. Беше много красиво, някак първобитно да го гледаш. Докато лежах върху скулптурата, си мислех какво ли би било, ако бях окачен върху нея и следващия пърформанс направих точно такъв – 16 куки, забити в задната част на тялото ми, висящи на кабел, който не спря да се върти 15 минути, заедно с тялото. Изкуството ми не е с цел да провокирам реакция в публиката, понякога проектите ми са комбинация от моето желание за движение и интеракция с хората. Много от проектите и пърформансите ми не са били виждани от публика по времето, в което съм ги извадил на бял свят, случвали са се в отдалечени локации или затворени галерии.
Какво мислите за връзката между човека и природата?
Природата не се състои само от скали, дървета и небе, нашата човешка природа днес са машините, технологиите, виртуалната реалност, неща, към които трябва да се приспособяваме. Мисля, че тялото е неадекватно, дълбоко остаряло сред тази технологична земя, която населява.
В какво се състои последният ви проект?
Той е огромен, направен специално за Фестивала „Биенале" в Австралия. 9-метров полулегнал интерактивен робот, чиито крайници хората ще могат да движат чрез задаване на команди през по-малък робот, има нещо като електрическо вуду между тях. Ще се излъчва онлайн, така че всеки човек по всяко време на деня чрез онлайн интерфейс ще може да задава различни команди за движение, които големият робот ще изпълнява и това ще се излъчва на живо. Галерията, където ще изложа проекта, ще бъде отворена 24 часа в денонощието и той ще бъде достъпен за посетители. Аз ще направя пърформанс, в който ще комбинирам моя контрол върху робота и зададените от хората движения. Ще бъде достъпен за публика от края на февруари за период от 6 месеца.
